Д-р Юлиян Йорданов: Ниските заплати компенсират дефицита на средства в системата

С наближаването на края на годината проблемите в здравеопазването отново излизат на дневен ред. За нуждата от остойностяване на медицинския труд, кризата в общинските болници, проблемите, които пораждат лимитите на лечебните заведения, попитахме председателя на Акредитационния съвет на БЛС д-р Юлиян Йорданов. 

Д-р Йорданов, темата за необходимостта от остойностяване на медицинския труд все по-често излиза на дневен ред. От Българския лекарски съюз още преди месеци представихте изготвената по въпроса методика. Има ли вече някакви постъпки за реализирането й на практика?

Тези, от които зависи, трябва да ни чуят и действително тази методика, която ние предлагаме, да бъде обсъдена и да се надяваме да бъде приета, защото тя задава коефициенти в зависимост от сложността на манипулациите, съчетани с други фактори. Трябва да има остойностяване, защото иначе си говорим за някакви суми, без никой да каже дали те са остатъчни или не. На практика обаче не се иска да се направи остойностяване, защото тогава ще се види, че дефицитът спрямо парите, които се дават за здраве, е много голям. Дефицитът спрямо парите, които се дават за здраве и спрямо парите, които трябва да се потребяват за здраве. Към този момент ние считаме, че системата работи само заради това, че плащането на медицинските специалисти компенсира дефицита в нея. България е на последно място по процент от Брутния вътрешен продукт, отделян за здравеопазване.

Според вас ще бъдат ли предприети реални стъпки от страна на управляващите за решение на тези проблеми?

Преди дни имахме среща с една от парламентарно представените групи и по време на нея отново бе повдигнат въпроса за прословутата „пица“, с която свикнахме да сравняваме бюджета. Да – тя е малка, нашият брутен вътрешен продукт е малък. Въпросът е обаче какво парче ще се отреже от нея, тоест колко процента от БВП ще се отделят за здравеопазване.

У нас този процент се движи в рамките на около 4%. Колко трябва да са заделя за здравеопазване според вас, за да има достатъчно средства в системата?

Съвсем скоро участвах в среща на FEMS  - Европейската федерация на лекарите на заплата, чийто член е БЛС. Поставяме въпроса пред Европейския парламент за това минимум 6,9% от БВП да се заделят за здравеопазване. Говорим за минимум – тоест в някои страни този процент може да е по-голям. В България той е 4,1%.
Другата тема, която обсъждахме на този форум, засягаше заплащането на лекарите, като позицията на FEMS е, че за европейска страна заплатата на един лекар не трябва да  бъде по-ниска от два пъти средната европейска зaплата, съобразена с един коефициент PPD, който за България е 0,1. Тоест, ако средната заплата в България е 720 лв., минималната за лекар трябва да е 1500 лв. Това са реалните неща и ние трябва да се съобразяваме с тях. В  противен случай ще продължи да има изтичане на кадри.

Какво сочат последните данни на БЛС за напускащите страната лекари?

Българският лекарски съюз издава сертификат  за добра медицинска практика, без който нито можеш да специализираш, нито да работиш в страна от Европейския съюз или в САЩ. Средно годишно издаваме около 420-450 такива сертификати.  Сертификатите, които издаваме, не намаляват. Друг е въпросът дали част от тези колеги, на които издаваме сертификат, се завръщат, защото това няма как да го установим. Съществен е и въпросът колко медици имат намерение да напуснат България. Според една статистика, направена в Медицинския университет, над 70% от завършващите медицина имат желание да заминат в чужбина –било то за специализация или за работа.

В последните седмици активно се заговори и за нуждата от актуализация на клиничните пътеки. Трябва ли да бъдат увеличени цените им?

Действително години наред цената на клиничните пътеки не е променяна, а през този период много други фактори се промениха – например цената на използваните консумативи расте, закупува се апаратура, за да се извършват съвременни методи на лечение и диагностика. Всичко това оскъпява целия процес. Да не говорим за разходите, свързани с електричество, отопление и т.н. Болниците плащат всички тези разходи само от клиничните пътеки и неслучайно разходите им растат. Затова и нашето желание е да се увеличи цената на клиничните пътеки. Някои казват, че има подценени, но и надценени клинични пътеки, но нашето становище е, че цена на клинична пътека не трябва да намалява. Цените на клиничните пътеки  трябва да растат – и при тези, които се водят, че са надценени -  там също консумативите се оскъпят непрекъснато, така че трябва да вървим нагоре. Когато се остойности и трудът, което ние предлагаме, тогава може би ще има пропорция и в цената на клиничните пътеки.

В контекста сме на преговорите на бюджета на Здравната каса за 2018 г. Българският лекарски съюз вече представи вижданията си по въпроса и настоя за увеличение 400 млн. лв. Ще се вслушат ли във вас управляващите?

Факт е, че това, което ние предлагаме, почти не се различава от това, което предлага НЗОК като финансови параметри, даже техните са малко по-високи от нашите, така че в това отношение имаме единомислие. Сега провеждаме срещи с парламентарно-представените групи, пред които се опитваме да обясним защо настояваме за този бюджет и защо той  е възможен. Надявам се да има резултат и донякъде системата да се успокои, защото в момента с тези лимити много лечебни заведения са на ръба на оцеляването. Дълговете се трупат и всичко това затруднява работата им и в крайна сметка рефлектира върху самите пациенти и доплащането, което те правят.

Трябва ли лимитите да бъдат премахнати?

Категорично лимитите трябва да отпаднат. Не може пациентът като дойде и да му кажеш „Изчерпахме лимита и ще ви запишем в листа на чакащите за след 3, 4, 5 месеца“. Това не е редно, защото нашето здравеопазване има капацитета да лекува тези пациенти и не редно да му се каже „Ще чакате, защото сме на границата. Имаме лимит и не можем да надхвърлим това, което сме похарчили към момента“. Това не е честно спрямо пациента. 

По другата „гореща“ тема в здравеопазването, а именно кризата в общинските болници. Какво трябва да се направи в тази насока?

Няма начин при това финансиране, което продължава с години, да не се стигне до тази ситуация. Една по една болниците започват да обявяват фалит и да са неплатежоспобни. Често се казва, че парите са достатъчно, но не се разпределят рационално. По всички показатели обаче ние разходваме най-малко средства за здравеопазване, включително по един от най-важните показатели, касаещ разходите на глава от населението, който у нас е около 450 евро, а за сравнение в Холандия е 3000 евро. В същото време всеки пациент иска да бъде обслужен така както би бил, ако е в Холандия, Германия и т.н. Ако нещата продължат по този начин, една след друга болниците ще започнат да се закриват.