Д-р Явор Пукалски: 20 от всеки 100 000 пътувания с е-скутери завършват с травма

Повечето инциденти стават през светлата част на денонощието, носенето на предпазна каска е изключително важно, казва специалистът

Д-р Явор Пукалски е ортопед травматолог в Отделението по детска ортопедия и травматология в УМБАЛСМ „Н.И.Пирогов“. Завършил е МУ – София през 2011 г. От 2012 г. работи в спешната болница.

През 2013 г. започва да специализира ортопедия и травматология, а от 2015 г. е асистент по ортопедия и травматология в УМБАЛСМ “Н. И. Пирогов”.

Специализирал е у нас и в Швейцария, Турция, Великобритания и Гърция.

Има над 20 публикации и участия в български и международни форуми. 

Член на Българската ортопедична и травматологична асоциация (БОТА) и на AO Травма – България.  

Днес разговаряме с д-р Пукалски по темата за градския травматизъм. Специалистът коментира данните от проучвания в САЩ, които показват тенденциите при нараняванията, получени при каране на електрически тротинетки – е-скутери, както и начините за предпазване от травми в градска среда.     

Д-р Пукалски, електрическите тротинетки вече превзеха столичния град, какви рискове от травми крият те? Сходни ли са те с травмите, които може да причини неправилното каране на велосипеди, мотопеди, скутери, скейтборди, ховърборди…

Електрическите тротинетки или скутери са нещо относително ново за България. Паралел между тях и велосипедите е логично да бъде направен, с оглед сходния травматизъм, породен от приликите в начина на каране и бързината им. В този ред на мисли трябва да отбележа, че скоростта на скутерите отдавани под наем е ограничена и това намалява значително рисковете при карането им. Освен това, наемането на такова превозно средство е достъпно само за пълнолетни. Все пак, такива ограничения не съществуват при частните е-скутери.

За момента няма статистика относно травматизма свързан с употребата на този тип возила в столицата, но такива има за няколко града в САЩ. Едно от проучванията сочи, че от всеки 100,000 пътувания - 20 завършват с нараняване. При половината от случаите травмата е определена като тежка – счупване (84%), нервна или сухожилна увреда (45%), сериозно кървене (5%).  Около 40% нараняванията засягат главата. Ето защо носенето на каска може да предотврати много проблеми в случай на инцидент. Противно на очакванията – болшинството произшествия стават през светлата част на денонощието.

Велосипедите все още са „водачи“ по отношение на честотата на травматизма. Нещо което отдавам на по-лесният достъп както на деца, така и на възрастни до тях, а също така и на по-малкото контрол който се упражнява при карането им. С нарастване популярността на скутерите е възможно да видим промяна в класацията.

Тази новост в транспортния пейзаж у нас е повод да Ви попитам  как се промени градският травматизъм през последните години?

Това е разговор, който много пъти сме водили с колегите. Честотата на пътнотранспортните произшествия се увеличава, най-вече заради по-големият процент хора с личен автомобил, в сравнение с да речем преди 30 години. За сметка на това, с напредването на технологиите за безопасност както на пасажерите, така и на пешеходците, травмите като цяло стават по-леки.

Кои са най-честите травми при децата и в тийнейджърска възраст?

Най-честите счупвания на опорно-двигателния апарат в детска възраст засягат китката, ключицата, пръстите, глезена, лакътната става, подбедрицата и бедрото. Преди юношеството, съотношението на пострадалите момчета към момичета е 1:1. Постепенно, с навлизането в пубертета, поради разликите в двигателния режим тази пропорционалност се нарушава и в по-голяма част от случаите са засегнати момчета. С нарастването възрастта се наблюдава и преход от нискоенергийни (напр. падане от собствен ръст) към високоенергийни (напр. ПТП) травми.

Стават ли по-чувствителни родителите към опасностите, които са заплаха за децата им на улицата и в градската среда изобщо – улици, градски транспорт, училище, пространства за отдих?

Това е труден въпрос. Но да, смятам че благодарение на медиите и интернет , родителите са по-информирани за потенциалните опасности които заплашват всеки от нас като участник в движението.

Достатъчна ли е информацията в публичното пространство по отношение мерките за превенция на травматизма сред децата?   

Смятам, че в това отношение информацията никога не може да бъде в повече. Според мен информационни плакати, листовки или обучения свързани както с превенцията, така и с първата помощ при травма трябва да бъдат задължително застъпени в училищните програми.