Депутатите приеха „с отвращение“ промените в ЗЗ за защита правата на психичноболните (Обновена)

След дълъг дебат изцяло по същество народните представители приеха на първо четене промените в Закона за здравето, предложени след шестмесечна работа на временната комисия, която имаше задача да изготви законодателни промени в областта на психичното здраве, свързани със защита правата на психичноболните.

Въпреки факта, че текстовете бяха приети, те бяха подложени на сериозни критики дори от депутати, от чиито парламентарни групи имаше съвносители на законопроекта.

Основните критики дойдоха от „Възраждане“, „Има такъв народ“ и „БСП за България“, независимо от факта, че повечето депутати от тези партии в крайна сметка гласуваха „за“ и „въздържал се“.

В началото на дебата Стела Николова от ПП-ДБ подчерта важността на промените предвид огромния проблем в психиатричния сектор, неглижиран с десетилетия. Тя посочи, че реформата в сферата е закъсняла с години и изнесе статистика, доказваща крайното недофинансиране на сектора.

Стойността на един храноден в държавните психиатрични болници през 2022 г. в гр. Бяла е 2.01 лв., в Кърджали – 1,99 лв., даде пример Николова. Най-високата стойност на храноден в държавна психиатрична болница е тази в „Св. Иван Рилски“ – 5.20 лв., посочи тя. Същата е ситуацията и със стойността на един лекарстводен. В Бяла той е 0,40 лв., в Ловеч – 1,32 лв., в Кърджали – 0,87 лв., отчете депутатката.

Общият брой на смъртните случаи в държавните психиатрични болници е 330, като за същия период е имало едва 31 аутопсии, подчерта още тя, като допълни, че към юни 2023 г. 126 пациенти са поставени под запрещение с изразено съгласие на настойник, а не лично на пациента. Същевременно се наблюдава сериозен недостиг на персонал в сектора.

Промените в Закона за здравето се правят с идеята всичко това да бъде променено, но

той е само едно начало на реформата, която трябва да се случи в тази сфера,

каза Николова.

Всички останали депутати, които взеха думата обаче, разкритикуваха огромна част от предложените текстове. Според някои от народните представители по-голямата част от тях нямат място в Закона за здравето, тъй като засягат социални дейности. Проф. Андрей Чорбанов от „Има такъв народ“ заяви: „Този текст като такъв само условно е част от здравния закон, в огромната си част изобщо не касае проблеми на здравеопазването, а на социалните грижи, текстовете в него почти на 100% касаят именно социални постулати. Единственото, което свързва този законопроект със здравеопазването е фактът, че част от коментарите касаят лечебните заведения за психиатрична помощ“.

Според други пък промените се правят, за да се дадат средства на неправителствени организации. „Законопроектът има добра идея, но изключително лошо изпълнение, защото вие искате да наместите вашите НПО-та да изпълняват резидентната грижа“, заяви Цвета Рангелова от „Възраждане“. Възражения срещу включването на неправителствените организации в текстовете бяха направени и от други депутати.

Колежката на Рангелова Маргарита Махаева пък нарече голяма част от текстовете „абсурдни“ и заяви, че те са на практика неработещи. Смиляна Нитова-Кръстева от „БСП за България“ от своя страна бе категорична, че

създаването на комисии по психичното здраве към общините е абдикиране на държавата от задълженията ѝ

Най-сериозните критики към предложенията дойдоха от Цвета Рангелова. Тя посочи, че текстовете не са придружени с доклад за работата на временната комисия, нито пък към тях има становища на заинтересовани страни. „Няма професионално изготвено становище от медицинските среди, от психиатрите. Няма становище от страна на съда, към който имате специални изисквания“, отбеляза тя и обвини вносителите, че използват популистки изключително чувствителна тема.

По думите ѝ в по-голямата си част предложенията показват

„дълбоко непознаване на материята“ – както в юридически, така и в медицински аспект

В крайна сметка Рангелова заяви, че законопроектът ще бъде подкрепен, „за да дадем шанс на добрата идея“, но се нуждае от много промени между първо и второ четене.

Както тя, така и други от изказалите се депутати призоваха срокът за промени между първо и второ четене да бъде по-голям от три дни, каквато бе първоначалната идея на вносителите.

Сериозността на критиките доведе до това председателката на временната комисия за психичноболните Деница Сачева да обяви в края на дебата, че след приемането на законопроекта на първо четене ще бъде оставен обичайният седемдневен срок за внасяне на предложения между първо и второ четене. „Искаме да приемем законопроект, който да има стойност, смисъл, да бъде добре приет и от съдебната система, и от психиатричната. Няма да пледираме за тридневен срок. Ще оставим срока от 7 дни, който е за предложения между първо и второ четене, и веднага след изборите ще направим работна група, в която още веднъж да чуем мнението на всички специалисти“, каза тя и допълни: „От една страна трябва да направим решителна крачка напред, но от друга е факт, че ако направим нещо, което не се приема и няма да бъде прилагано, няма да сме направили истинска решителна крачка напред“.

Така законопроектът, макар и с очевидно „отвращение“ от страна на по-голямата част от народните представители, бе приет със 148 гласа „за“, 4 „против“ и 23 „въздържал се“.