Десислава Кръстева: Промяната на здравни данни от хакери е опасна колкото разкриването им

Всяка една система, независимо колко добре е защитена, има своите слаби места и не е неуязвима. С напредването на технологиите рисковете стават все по-големи и всяка организация трябва да наваксва и да се стреми да прилага максимално ефективни мерки за защита на данните. Това коментира пред Bloomberg TV Bulgaria Десислава Кръстева от Фондация „Право и Интернет“ в контекста на хакерската атака срещу националната здравна система на Ирландия от преди дни.

„Здравните данни са чувствителен тип данни, те са част от т.нар. „специална категория данни“, които поставят под особено висок риск нашите права и интереси. Обикновено това е информация, която може от една страна да е свързана с определена стигма, определени заболявания, водят до дискриминационно отношение към лицата, страдащи от тези заболявания. В други случаи самите пациенти възприемат тази информация като по-интимна и съответно са по-чувствителни да се разпространява такава информация за тях“, коментира Кръстева.

По думите ѝ, особено важен е въпросът, че в случая са засегнати информационни системи на национален орган, и то от критично значение за Ирландия – по начин, подобен на този, по който при нас бяха засегнати данни в НАП. „Т.е. тук има една уязвимост на самата държава, на самите институции да опазят данните, и блокиране на възможността системите да функционират нормално, което е свързано с много повече рискове. От една страна – невъзможност да се обслужат по адекватен начин пациентите, от друга страна – по същия начин, по който се достига до данните и те могат да бъдат източени или разкрити, те могат да бъдат унищожени или променени, което поставя съвсем различни рискове за пациентите“, подчерта тя.

Като особено сериозен риск Десислава Кръстева открои именно възможността при кибератака данните на пациентите да бъдат променени. „А ако се промени една информация за здравословното състояние на пациента, това може да изложи здравето му на риск,  когато лекарите се допитват до информационната система“, отбеляза тя и допълни: „За съжаление в България този риск не стои, защото лекарите от години ни лекуват без никаква информация за предходната ни здравна история, с малки изключения“.

Има какво да се желае относно темпа на дигитализация в здравеопазването и въобще във всяка една обществена сфера в контекста на обслужването на гражданите в България, обобщи Десислава Кръстева, като добави, че паралелно с дигитализация през цялото време трябва да се подобряват и мерките за киберсигурност, което е жизненоважно за всяка една система.