Динка Негалова: Искаме да си възвърнем мястото в доболничната помощ и в патронажната грижа

Динка Негалова е акушерка, завършила е образованието си в Медицински колеж към МУ - Пловдив. Работи в Родилна зала на АГ болница "Селена". От 2025 г. е председател на Алианса на българските акушерки. 

По повод Деня на родилната помощ разговаряме с нея за трудностите пред акушерската прoфeсия и целите, над които съсрeдоточава усилията си съсловната организация днес.  

Г-жо Негалова, да започнем с традиционния въпрос – колко са акушерките в България днес?

Около 4000. Но веднага бързам да уточня, че една част от тях не работят професията, въпреки, че са се дипломирали като акушерки. Или работят като медицински сестри, или заминават за чужбина.

Професията ни е прекрасна, тя много стара, с богати традиции, но с това отношение на обществото към нея, тя е изправена пред много трудности.

Кои от тях са най-сериозните?

Като цяло застаряването. Имаме колежки, които работят след пенсионна възраст – над 60-70 години. Няма млади акушерки, които да навлизат и това се дължи на ниското заплащане. Няма нищо нелогично в това желание – това са млади момичета, получили добро образование и квалификация след много труд, те са на прага на живота, предстои им да създадат семейства, да отгледат деца. Естествено е да искат да са добре платени.

Реално имаме прекрасни бази за обучение, прекрасни условия за работа – и в държавните, и в частните болници. Оборудването е съвременно, с модерна апаратура, но желаещи да работят акушерската професия няма.

Освен това искам да се спра на друга наша голяма болка – мястото ни в доболничната помощ, където можем да бъдем много полезни. Тази наша роля беше забравена, а това не трябваше да се случва. Патронажната грижа, консултирането, психопрофилактиката – това се все области, в които имаме своето място и искаме да си го възвърнем.

В последните години някои общини и болници започнаха да проявяват активност и до подпомогат финансово обучението на акушерки. Имате ли впечатление, че тази практика се увеличава?

Да, на много места вече се върви по този път. Особено в малки болници в отдалечени региони, в общини, които са далеч от големите градове, това се случва, отпускат се стипендии, дават се по-високи заплати на новопостъпващите акушерки.

Как Асоциацията на българските акушерки си партнира с преподавателите от медицинските колежи, с дружеството на акушер-гинеколозите?

Имаме много добри контакти и взаимодействие. Много от нашите преподаватели са лектори в традиционните ни форуми, заедно с тях подготвихме наръчници по патронажна грижа, които са една много полезна инициатива.

Държа да подчертая, че нашата организация има изградени партньорства и с други сродни съсловни международни и чуждестранни организации. Каним чуждестранни лектори на нашите прояви, ние пътуваме за обучения в други страни, бяхме наскоро на обучение в Дубай например. Стремим се да надграждаме знанията и уменията си.

Каква е политиката на алианса по отношение на младите акушерки?

Стараем се да им дадем възможност да участват пълноценно в нашите срещи и обучения. Провеждаме летни практически семинари, тази година е 10-то издание, през октомври ще се състои 14-то издание на годишната Академия за акушерки с международно участие. Традиционен е студентският форум, който се провежда всяка година съвместно с един от медицинските универрситети. Тази година домакин ще бъде Бургаският държавен Университет „Проф. д-р Асен Златаров“, форумът е предвиде за април, на него ще обявим и резултатите от конкурса за есе на тема „Моята професионална реализация като акушерка в България“.

И един последен въпрос – коя е най-важната цел, която се стремите да постигнете като съсловна организация по отношение статута на акушерската професия?

Да си възвърнем мястото в доболничната помощ и в патронажната грижа. Искам да подчертая, че не сме спирали диалога по тази тема със здравното министерство и парламентарната Комисия по здравеопазване. Ще продължим и след като се формира следващият парламент.