До две години чакат пациентите за операция в Европа

Достъпът до здравни услуги остава едно от най-сериозните предизвикателства пред европейските здравни системи, като в някои страни пациентите чакат месеци, а понякога и години за прегледи, операции и специализирано лечение. Това показват данни от доклада Health at a Glance 2025 на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР), цитирани от Euronews.

Според анализа забавянето на лечението не е просто административен проблем, а фактор, който може да влоши здравословното състояние на пациентите, да удължи болката и инвалидизацията и да намали ефективността на последващото лечение, съобщи сайтът healthcaremagazine.bg.

„Отлагането на очакваните ползи от лечението означава, че пациентите продължават да живеят по-дълго с болка и ограничения, а в някои случаи здравните резултати могат да се влошат“, посочват авторите на доклада.

Проблемът започва още на нивото на първичната медицинска помощ. Данните показват, че в някои европейски държави пациентите чакат повече от седмица дори за преглед при общопрактикуващ лекар или медицинска сестра.

Най-засегната е Швеция, където 23% от пациентите чакат повече от седем дни за такъв преглед. Следват Франция и Германия с по 20%, а Великобритания – с 18%. Когато се включат и хората, които чакат между шест и седем дни, делът на засегнатите достига 30% в Швеция, 28% във Франция, 27% във Великобритания и 26% в Германия.

Още по-сериозни са забавянията при консултациите със специалисти. Във Великобритания 11% от пациентите съобщават, че са чакали повече от една година за специализиран преглед. Във Франция и Германия този дял е значително по-нисък – около 2%. В същото време голяма част от пациентите в Европа чакат между два месеца и една година за консултация. Това важи за 43% от французите, 32% от британците, 29% от шведите и 22% от германците.

Забавянията при хирургичните интервенции също остават значителни. През 2024 г. 81% от пациентите в Норвегия са чакали повече от три месеца за операция на катаракта. Във Финландия този дял достига 71%. Повече от половината пациенти са чакали над три месеца и във Великобритания (58%), Португалия (58%) и Испания (53%). По-добри резултати отчитат Полша (13%), Унгария (17%), Швеция (22%) и Италия (27%).

Докладът отбелязва, че пандемията от COVID-19 продължава да оказва влияние върху натрупаните листи на чакащите. Във Великобритания например делът на пациентите, чакащи над три месеца за операция на катаракта, е нараснал от 22% през 2019 г. до 58% през 2024 г.

Най-фрапиращи са данните за ендопротезиране на тазобедрена става. В Словения средното време за изчакване достига 667 дни – близо две години. Следват Полша с 343 дни, Унгария с 209 дни и Великобритания със 174 дни. Тъй като става въпрос за медианни стойности, това означава, че половината от пациентите са чакали дори по-дълго от посочения срок.

Според ОИСР основната причина е дисбалансът между търсенето и предлагането на здравни услуги. Недостигът на медицински персонал, ограниченият болничен капацитет, недостатъчното финансиране и застаряващото население са сред факторите, които увеличават натиска върху системите.

Проф. Луиджи Сичилиани от Университета в Йорк посочва, че различията между държавите се дължат и на различни политически решения относно инвестициите в здравеопазването, броя на специалистите и управлението на ресурсите. Същевременно технологичният напредък и увеличаващите се здравни потребности на населението водят до още по-голямо търсене на медицинска помощ.

Според анализаторите дългите листи на чакащите се превръщат във все по-сериозен фактор за неравен достъп до здравни грижи в Европа и ще останат сред ключовите предизвикателства пред здравните системи през следващите години.