Донорската карта ще е без значение, ако няма законова промяна

Създаването на Националната програма за донорство е на финала си и се очакват мненията на още няколко специалисти, за да бъде представена в окончателен вид на обществото, каза преди седмица зам.-министърът на здравеопазването д-р Бойко Пенков. От Zdrave.net помолихме д-р Сибила Маринова, началник на Отделението по анестезиология и интензивно лечение в Областната болница във Велико Търново "Д-р Стефан Черкезов" за коментар на направеното от МЗ дотук.

„Програмата е много обемна и засяга всички аспекти на трансплантацията. Мога да коментирам програмата само в частта донорство, в която смятам, че съм експерт. Едно от много добрите предложения е да има национален координатор по донорство, тъй като трябва да има един човек, който да координира всички останали координатори. Трябва да има критерии за избор на координаторите, защото не всеки става за тази работа. Трябва да има сериозен контрол върху координаторите – как работят, защо не работят, какви са причините и ако са от такова естество, че могат да бъдат отстранени, да се случи, ако ли не – координаторът да бъде сменен. В програмата не беше застъпена много добре логистиката, а смятам, че това е задължително“, каза д-р Маринова.

По думите й цялата организация на процеса по донорство трябва да бъде строго регламентирана. „Ще дам пример с нашата донорска ситуация от 18 март. Тогава  самолетът не можеше да дойде следобед и да кацне на летище Горна Оряховица, защото на летището нямало осветление. Не можем да работим донорство само в светлата част на денонощието, нали? Това е несериозно“, каза тя.  

До десетина дни е планирано да бъде реализирана донорска карта, в която всеки, който желае да стане донор при инцидент, може да впише волята си. Картата ще се носи заедно с личните документи. Според д-р Маринова обаче тази карта няма да улесни процеса, защото без промяна в законодателството, тя няма никакво практическо значение. „При така съществуващия закон в момента, най-важното е всеки да уведоми близките си за своето желание. Нужна е законова промяна, за да могат хората да заявяват освен отказа си, и съгласието си. Например в Италия в момента, в бланките за лични документи, съществуват три възможности – „да, искам да бъда донор“, „не, не искам“ и „не мога да преценя“, каза тя.

Д-р Сибила Маринова призна, че не само липсата на информация в обществото е причина да няма достатъчно донори, но и някои от директорите на болници пречели на процеса, защото не искали да вкарват болницата в излишни разходи. „Всеки донор в мозъчна смърт е починал пациент и е изваден от системата. Оттам нататък кондиционирането на донора остава за сметка на болницата. Донякъде той е възстановен от ИАТ, но на координатора трябва да плати болницата, което не е редно. Болниците са достатъчно зле финансово, за да бъдат товарени и с този разход“, каза д-р Маринова.

Припомняме, че за да стане България пълноправен член на Евротрансплант е нужно да имаме е десет донора на 1 милион население годишно.