Доц. Аврамова: Работата на съвета за детската болница трябва да обхване цялостния модел на бъдещата болница

Създаването на междуведомствен съвет за Националната детска болница е добра новина, но около работата му все още има много неясноти, а междувременно става ясно, че концепцията за нея е остаряла. Това заяви пред Bulgaria ON AIR председателката на Обществения съвет за изграждане на детска болница доц. Боряна Аврамова, началник на Клиниката по детска клинична онкология и хематология в УМБАЛ „Царица Йоанна – ИСУЛ“.

„Това е промяна в контрола от страна на държавата. Показва, че болницата ще бъде приоритет. Има срокове, обещава се, че ще бъдат спазени, но това сме го слушали много пъти“, подчерта тя в отговор на въпрос за създаването на съвета.

По думите ѝ това е станало без достатъчна прозрачност.

„Имахме две срещи с представители на правителството за трите месеца, откакто е на власт, но нямаме отговор на въпросите. Призовахме за разширяване на съвета, искахме още експерти в него. Седим в безвремие и не сме сигурни доколко новият междуведомствен съвет ще изпълни ролята, за която е създаден“, изрази опасенията си доц. Аврамова. 

По думите й фактът, че в новия съвет ще участват представители на осем министерства, е добра новина. „Това е много добре. Би означавало контрол от страна на държавата за обект, който е от национално значение. Може би ще започне да се прави това, за което призоваваме от много време – да се мисли и работи не само за построяването на сградата, а за промяна на концепцията за детското здравеопазване, юридическия статут и финансирането. Това са все много важни въпроси“, обясни специалистката.

По думите ѝ в момента изглежда, че процесът отново се рестартира, но подобни рестарти вече са правени при различни правителства. „Тази сага върви от девет години, а най-старите планове за тази болница са отпреди 40 години. За девет години почти нищо не се промени. Стигнали сме само до разчистването на терена в Банкя“, припомни тя.

Като положителна стъпка доц. Аврамова посочи създаването на Обществения съвет, но отбеляза, че той впоследствие е бил държан в изолация.

Един от големите проблеми по думите й е, че през годините се е променила самата концепция за модерно детско здравеопазване. „Остаря концепцията за организация на здравеопазването. Вече сме изостанали от световните тенденции. Те са към намаляване на броя на хоспитализациите, към превенция“ подчерта доц. Аврамова.

По думите ѝ ключовият въпрос вече е не само кога ще бъде построена болницата, а дали ще бъде осъвременен начинът, по който тя трябва да функционира. „Дали ще има осъвременяване, дали ще има рестарт на организацията на работата на болницата – това е въпрос, който е от изключителна важност“, подчерта тя.

Друг нерешен проблем остават кадрите. „На практика през тези години това не се изясни. Говореше се за присъединяване на съществуващите клиники. Единственото, което се направи в тази посока, са допълнителните стипендии за специализиращите в тесни педиатрични специализации“, посочи доц. Аврамова.

По въпроса за медицинските сестри обаче според нея липсват подобни действия.

„За сестринския персонал нищо не е направено в тази посока. Не мога да кажа защо, а това е много сериозен въпрос“, заяви специалистката, като даде пример с Бургас, където за детска болница се полагат активни усилия за привличане на български лекари, работещи в чужбина.

Според доц. Аврамова не е необходимо процесът да започва изцяло от нулата, тъй като през годините вече е свършена значителна подготвителна работа.

По думите ѝ за проекта е необходим международен конкурс с участието на държави и експерти, които имат опит в изграждането на подобни лечебни заведения.

Първата задача на новия междуведомствен съвет според нея трябва да бъде анализ на всичко направено досега и оценка доколко проектът вече изостава спрямо съвременните стандарти. „Първо трябва да направи преглед на досега направеното, същевременно с ориентация доколко сме остарели и закъснели“, посочи доц. Аврамова.

Работата на съвета не трябва да се ограничава до строителството на сградата, а да обхване цялостния модел на бъдещата болница – кадрите, финансирането, юридическия статут и организацията на детското здравеопазване като цяло, допълни тя.