Доц. Александър Оскар: Детската офталмология избра мен

Бих искал да видя момента, когато хората в България няма да приемат здравето си за даденост

Доц. Александър Оскар е детски офталмолог и ръководител на клиника в УМБАЛ "Александровска". Завършил е медицина в МУ - София, след това специализира в областта на невроофталмологията и детската офталмология. 

Доц. Оскар, как избрахте медицината за своя професионална съдба?

Винаги съм искал да бъда лекар. Помня, че бях на едва 10 години, когато за първи път споделих с майка ми, че искам да стана доктор и да лекувам хората. И оттогава не промених намеренията си.

Коя е причината да се посветите на детската офталмология?

Всъщност детската офталмология избра мен. След като завърших специализацията си по неврология и защитих дисертацията си в областта на невроофталмологията започнах специализация по Офталмология. Детската офталмология и невроофталмологията са пряко свързани. Това е и причината на много места по света специалистите по детска офталмология и невроофталмология да са едни и същи. Работата с децата и техните родители е голямо предизвикателство; децата не са умалени възрастни.

Помните ли първите си стъпки, първите деца, на които сте помогнал, реакцията на родителите им?

Завърших МУ - София в края на 2003 г. и през следващата година започнах специализацията си по Неврология и докторантура под ръководството на проф. Силвия Чернинкова, водещ специалист в България в областта на невроофталмологията. Помня един случай на дете, което беше ударено от футболна топка в областта на лицето -  eдна на пръв поглед безобидна травма. Първоначално детето нямаше оплаквания, но няколко дни по-късно забелязало, че губи зрението си от вътрешната страна на зрителното поле. След консултация с нас установихме, че се касае за травма на зрителния нерв в областта на зрителния канал и инициирахме съответното лечение. Една седмица по-късно всичко беше наред.

Честно в практиката се случва родителите, водейки детето си на профилактичен преглед с голяма изненада да разберат, че детето има сериозен проблем, най-често т. нар. “мързеливо” око, като детето практически не вижда с едното око. В такива моменти, лекарят детски офталмолог трябва да е и психолог и да знае как да обясни на родителите какво е състоянието и да инициира съответното лечение. Чувството е невероятно, когато след няколко месеца упорито лечение зрителните функции на детето се възстановяват. Невероятно, както за родителите, така и за нас, лекарите.

Как се промени офталмологията през последните години като цяло?

Медицината като цяло се промени през последните 20-30 години. Днес разполагаме с високотехнологична апаратура, която ни позволява да изследваме и лекуваме дори и новородени деца. Представете си, например, дете, което е родено недоносено и има застрашаваща зрението форма на ретинопатия. Сега разполагаме с модерна апаратура както за диагностика, така и за лечение на такива деца. Апаратното изследване на рефракцията бе невъзможно при деца под 3-4 годишна възраст. Сега имаме апарати, с които можем да изследваме бебета на 6-месечна възраст.

Кое е любимото Ви занимание извън професията - имате ли хоби, какви са интересите Ви извън тясната специалност, в която работите?

Аз активно се занимавам и с обществена работа. Председател съм на Организацията на евреите в България “Шалом”. Вярвам, че всеки от нас, особено лекарите, сме отговорни за обществото като цяло. С колегите и приятелите в нашата организация сме се посветили на борбата с езика на омразата и разделението в нашето общество.

Извън обществената работа, обичам да прекарвам колкото се може повече време със семейството си - със съпругата си, която е най-голямата ми опора, с двете си деца, майка ми, кучето. Вярвам, че успехът на един човек се крие в стабилното семейство.

Обичам да чета книги и да спортувам.

Коя е най-съкровената Ви мечта като лекар и чисто човешки ?  

Не мога да кажа дали е най-съкровената ми мечта, но много бих искал да видя момента, когато хората в България няма да приемат здравето си за даденост; да осъзнаят колко важно е да сме отговорни към собствено си здраве, както и към здравето на близките си и обществото като цяло. За съжаление, днес по-голямата част от хората в България се обръщат към лекар едва когато имат сериозен здравословен проблем. Голяма част от хората не желаят да приемат факта, че здравеопазването е сред най-важните ресурси на всяко едно общество; че няма безплатно здравеопазване.