Доц. Антон Тонев: Тенденцията на обръщането на пирамидата на здравната система към извънболничната помощ е необратима

Развитието на високоспециализираната медицинска помощ в подкрепа на първичната медицинска помощ, осигуряваща специализирана диагностика, лечение и последващо диспансерно наблюдение и рехабилитация на пациентите с хронични заболявания е заложено в приетата днес Национална здравна стратегия 2030. Тази цел е в синхрон със започналото вече преобръщане на пирамидата на здравната система към основа от болничната към извънболничната помощ, чието начало беше поставено в НРД 2023-2025 с увеличаване на цените на амбулаторните дейности и процедури.

Според съветника на здравния министър и главен координатор по Здравната стратегия доц. Антон Тонев все още не може да се видят преките резултати от заложените промени, тъй като едва от тази година са направени нововъведенията, които да подпомогнат лечебните заведения в извънболнична помощ в увеличаването на тяхната конкурентоспособност.

„Когато нямаш възможност да правиш достатъчно ЯМР и се налага за това изследване хората да влизат в болница по клинична пътека, когато имаш амбулаторни процедури от 50 или 100 лв., които са абсолютно неконкурентноспособни на клинични пътеки от 1000-1500 лв. до 2024 г. реално нямаше никакъв друг вариант къде да бъдат диагностицирани пациентите, освен в болниците. Терапевтичните възможности на извънболничната помощ бяха сведени до хроничните заболявания и до миниатюрните интервенции. Цялата сериозна медицина и в диагностичен, и в терапевтичен план беше запазена за болничната помощ. За първи път от 1 март обаче бяха въведени компоненти в НРД, които да направят извънболничната помощ конкурентоспособна стъпка по стъпка. За съжаление, с малки стъпки в правилната посока реално обръщане на пирамидата може да очакваме едва след година-две, а не моментално. Няма как да въведем промяна, която да шокира системата. Всяка рязка промяна, пък била тя и най-добрата възможна, е вредна. Процесът изисква бавно и постепенно налагане на промени, тъй като става въпрос за човешки съдби – и професионални, и лични“, каза той за Zdrave.net.

Доц. Тонев, който е специалист хирург-онколог в коремната област, даде пример с диагнозите, с които работи и изискват извършването на колоноскопия и гастроскопия. „До 1 март колоноскопията се заплащаше по 150 лв., ако се извършва едновременно с гастроскопията на пациент в болнична помощ по амбулаторна процедура. В същата тази болнична помощ до 1 март имаше скъпоструваща клинична пътека за същата процедура, но с хоспитализация за три дни. Болниците, които имат повече от 50% свободни легла, можеха да избират да задържат пациентите по три дни, да работят по клиничните пътеки и от това да не страда вътрешният ред на лечебното заведение. Тези амбулаторни процедури и изискванията към тях ги правеха невъзможни за работа в ДКЦ или в медицински център. Това стана възможно от 1 март. Освен това рязко се повиши и цената в амбулаторни условия – самото едната диагностична процедура вече е с цена 600 лв. Второто, което очакваме да се случи, е в извънболничната помощ да се направят инвестиции за апаратура и специалисти. За съжаление, инвестициите за 2024 г. са планирани в края на 2023 г. и този процес също не може да се развие бързо“, каза още той.

„Промените за обръщане на пирамидата ще настъпват бавно, но така е и по-правилно. Тенденцията обаче е необратима. Това означава, че всяка следваща година ще имаме все повече пациенти в извънболничната помощ и по-малко в болнична и двете системи трябва да се подготвят за това и да поставят акцент върху истинското активно диагностициране и лечение на пациентите“, категоричен беше доц. Антон Тонев.