Доц. Арабаджиев: България е с най-ниско ваксинационно покритие срещу HPV в ЕС

От пазара изчезват евтините цитостатици, не знаем какво да правим, алармира той

„България излиза в негативните класации на Европейския съюз (ЕС) с най-ниско ваксинационно покритие срещу човешкия папилома вирус (ЧПВ), който е причинител не само на карцинома на маточната шийка, но и карцинома на глава и шия, както и карциноми, които могат да се проявят и при мъжете, главно на урогениталната система. Т.е., ваксинопрофилактиката срещу ЧПВ е от полза не само за момичетата или жените“. Това коментира пред Нова телевизия доц. Желязко Арабаджиев, член на борда на Мисията за рака на ЕС към ЕК. Повод за разговора с него бе провелата се преди дни в Народното събрание кръгла маса, посветена на борбата с онкологичните заболявания.

„Всички изброени от мен туморни локализации са напълно предотвратими чрез поставяне на ваксина“, категоричен бе той.

Доц. Арабаджиев отбеляза, че през годините ваксината е осъвременена и към момента осигурява предотвратимост на заболяванията, причинени от девет щама на вируса.

Ваксината е налична, безплатна е за момичета между 10 и 14-годишна възраст и може да бъде поставена в колаборация с общопрактикуващите лекари, припомни той, като допълни, че не само момичетата, но и момчетата в тази възраст трябва да бъдат ваксинирани. Ваксината обаче към момента е безплатна само за момичета в този възрастов диапазон. Всички останали желаещи могат да си я купят и да очакват ползи по отношение на потенциално заразяване с човешкия папилома вирус, информира той.

„Ваксината е за подрастващите, защото се очаква в тази възраст те още да не са имали полов контакт и поради това рискът от заразяване е много по-малък“, обясни още доц. Арабаджиев.

Специалистът посочи, че у нас обхватът на ваксинация е нисък заради скептицизма към имунизациите в обществото.

Той се спря и на скрининга срещу раковите заболявания като цяло, като отбеляза, че в европейските държави скрининговите програми са изключително добре развити. У нас обаче за скрининг се говори на случаен принцип, а той трябва да бъде национална политика, заяви лекарят. „Скринингът е залегнал в противораковия план, приет у нас преди година. За съжаление, през тази една година не се случиха много неща по този план“, констатира той.

Доц. Арабаджиев коментира и терапията на онкологичните заболявания, като се спря на промените в лечението, навлизащи през последните години. По думите му химиотерапията вече не е основен метод за лечение, но тя е „добър партньор“, който увеличава ефективността на други лечения, като например имунотерапията. „Химиотерапията е насочена срещу всички бързоделящи се клетки, включително и раковите клетки. Това е механизмът на развитие, разпространение и авансиране на рака. Раковите клетки се делят бързо и имат агресивно разпространение. За съжаление обаче, в човешкото тяло има и нормални клетки – това са например клетките на космените фоликули, клетките на гастроинтестиналния тракт – които също поради собствения си метаболизъм се делят бързо. Но химиотерапевтиците поразяват еднакво раковите клетки и нормалните бързоделящи се клетки в човешкото тяло. Затова част от пациентите, които са на химиотерапия, губят косите си или имат гастроинтестинални оплаквания – гадене, повръщане и т.н.“, обясни специалистът.

За разлика от това таргетните терапии са насочени към специфични особености на самата туморна клетка, допълни той и уточни, че към момента най-голям е напредъкът в лечението с прицелни терапии на белодробния карцином, рака на кожата, рака на бъбреците, на пикочния мехур, а отскоро – и на карциномите на стомах и хранопровод.

В коментар на лекарствената терапия доц. Арабаджиев посочи, че проблемът сега е изчезването на стари и евтини цитостатици от пазара, които все още участват в схеми на лечение. „И ние не знаем как да се справим с този проблем. Имаме иновативните, скъпите лекарства, ефективните лекарства, но все още има заболявания, които се лекуват с по-стари. Има процес на дерегистрация на тези лекарства“, алармира той.