Доц. Гаврилова: Кожата има памет, слънцезащита е нужна от детска възраст

В разгара на лятото – колко опасно може да бъде слънцето? Освен изгарянията, то може да доведе до трайни увреждания на кожата, преждевременно стареене и сериозни заболявания години по-късно. А злокачествените кожни образувания нарастват значително през последните години.

Защо кожата помни всяко прекаляване със слънцето, кои са най-честите грешки на плажа и как да се предпазим, когато температурите са високи?

Кои са рисковете, които често подценяваме, и най-важните сигнали, които кожата ни изпраща? Темата коментира пред bTV доц. Ива Гаврилова, хирург и специалист по кожни тумори.

„Слънцето се променя, климатът също — изобщо лятото не е такова, каквото беше преди 10, 15, 20 години. Съответно стандартните методи за предпазване вече не са достатъчни и трябва да бъдем много по-отговорни. Климатичните промени са в основата на всичко“, посочи тя.

„Повечето хора не обичат да се мажат със слънцезащита, но това е единствената ефективна протекция, която можем да използваме през лятото и изобщо целогодишно“, коментира специалистката, като допълни, че е най-добре да бъдем с шапка с козирка и слънцезащитен крем с висок фактор.

„Ако трябва да бъдем оптимални, разбира се, слънцезащитни дрехи — но не обичайните ни, а такива със специална UV-защитна материя с най-висока протекция. Те са подходящи за всякакви спортове на открито, работа на открито, разходки в гората през пролетта и лятото и разбира се, за плажа, което е малко по-ограничаващо, но е добър вариант за децата, защото трудно можем да ги ограничим да не се излагат на слънце“, коментира доц. Гаврилова.

„Добре е да има слънцезащита под дрехи със защитна материя, добре е да има слънцезащита в градска среда под ежедневното облекло. Сутрин преди да излезем — да отделим време да намажем цялото тяло, и след това в градска среда през пролетно-летния период да нанасяме допълнително слънцезащита на откритите части“, обясни тя.

„Най-големият мит е, че ракът на кожата е последствие от изгарянията, които са се случили миналата или по-миналата година и които добре си спомняме. Всъщност кожата има памет и са необходими години, за да могат ДНК-уврежданията и мутациите да доведат до развитие на рак на кожата. Именно затова детската възраст е толкова уязвима. Всяко едно изгаряне в детската възраст оставя „спомен“ в кожата и безвъзвратни повреди, които впоследствие могат да дадат проблеми“, посочи специалистката.

„Детската кожа бързо регенерира, тийнейджърската също, но това не означава, че няма последствия — тъмният тен избледнява, но след години, след 50–60-годишна възраст започват пигментни петна, новопоявили се бенки и всички се чудим какво става“, каза още доц. Гаврилова.

Трябва да се наблюдаваме и да следим състоянието на кожата, подчерта тя.

„Добре е да има поне един преглед при специалист, за да знаем с какво разполага нашата кожа — дали всяко едно петно е реална бенка, пигментно петно или нещо безобидно. Много хора живеят в страх заради образувания, които са напълно безобидни, а обратното — хора с потенциално опасни бенки не обръщат внимание, защото често те не са релефни, а са наравно с кожата“, посочи още тя.

„Промените са в две посоки. От една страна най-опасният е меланомът — променена бенка, диспластичен невус. От друга страна — по-безобидният рак на кожата, карцином, който изглежда като рана. Той е характерен за по-напреднала възраст. Ако има рана, която не заздравява повече от 2–3 месеца, не боли и няма усещане — трябва да се прегледа, коментира специалистката.

По думите ѝ има световна тревожна тенденция за увеличаване на честотата на новозаболелите с меланом и спад на възрастовите групи.

„В световен мащаб има стотици хиляди нови случаи годишно, а починалите са десетки хиляди. Добрата новина е, че починалите намаляват заради новите терапии. В ранните стадии може да има над 98% 10-годишна преживяемост“, обясни още доц. Ива Гаврилова.