ОБЕКТИВНАТА оценка на направените публични твърдения от министъра на здравеопазването, свързани с ролята на оптометристите в системата на здравеопазването показва,че те съдържат логически и фактически неточности, които създават неправилни обществени нагласи. Така изложените твърденията подкопават утвърдената в Европейския съюз практика за съвместна и координирана работа между офталмолози и оптометристи. Подобни публични твърдения, които могат да повлияят отрицателно на достъпа на гражданите до зрителна грижа, са недопустими от страна на министър на здравеопазването. Те създават риск от подвеждане на общественото мнение и вземане на законодателни решения в ущърб на общественото здраве. Вероятно министърът е бил неправилно информиран от своите експертни съветници или е бил повлиян от други интереси, несъвместими с принципите на прозрачност, професионализъм и защита на общественото 1. Твърдение: „Оптометристите не могат и не трябва да заменят ролята на лекаря при диагностика и лечение на зрителни нарушения.“ Това е класически пример за логическа манипулация, тъй като отрича нещо, което не е твърдяно от никого. В практиката на държавите-членки на ЕС функциите са ясно разграничени: - Оптометристът извършва измерване на рефракцията и предписва очила в рамките на здравно заведение (оптика). - Офталмологът извършва диагностика и лечение на очни заболявания в лечебно заведение. Нито един професионален стандарт или европейска практика не предполага „заместване“ на лекаря от оптометриста или обратно. Напротив – съвместната работа подобрява достъпа до зрителна грижа и оптимизира натоварването на специализираната лекарска помощ. 2. Твърдение: „Здравното законодателство не допуска лица, различни от лекар, самостоятелно да определят очна рефракция и да изписват очила, с цел защита на здравето на гражданите.“ Това твърдение противоречи на съвременните стандарти на Световната здравна организация (СЗО) и Световния съвет по оптометрия (WCO). В доклада „World Report on Vision“ (2019) СЗО изрично подчертава, че: - основните причини за предотвратима слепота са некоригирани рефракционни аномалии и катаракта; - тези състояния могат да бъдат предотвратени чрез първична грижа за очното здраве, предоставяна от квалифицирани оптометристи. СЗО и WCO призовават държавите да разширят участието на оптометристите именно за да се осигури достъп до навременна корекция и превенция на зрителни нарушения. Следователно, изключването им от системата не защитава, а ограничава правото на гражданите на достъпна зрителна грижа. 3. Твърдение: „Грешно изписаните очила могат да доведат до риск за здравето.“ Рискът от неправилно предписани очила съществува при всяка практика – независимо дали рецептата е издадена от офталмолог или оптометрист. В държавите от ЕС този риск е минимизиран чрез пъвишаване на квалификацията, регламентиране и контрол, а не чрез забрана. - а) Твърдение - "При деца грешно предписаните очила могат да доведат до амблиоnия или страбизъм". В страните на ЕС съществуват различни регулации на правомощията на оптометристите относно детската рефракция и предписването на очила. Оптометристите са напълно запознати с рисковете при детската рефракция и не работят с деца,докато и в България се създадат регулации,с които ще се съобразят изцяло. - При възрастни –-При възрастни пациенти рискът от загуба на зрение е по-малък, но неправилните очила могат да причинят хронични главоболия, замаяност и напрежение. Евентуални неточности водят единствено до временен зрителен дискомфорт, а не до трайна увреда. В този случай пациентът обикновинно се връща в оптиката за нова рефракция и смяна на очилата. 4. Твърдение: По-сериозното е, че при преглед от оптометрист може да се пропусне системно заболяване – например захарен диабет, макулен оток или компресия на очедвигателен нерв. Тази опасност съществува както при оптометрист, така и при офталмолог, тъй като оптиката не е лечебно заведение и не разполага с необходимото оборудване за изследване и диагностика на подобни заболявания. Пропуск може да настъпи само ако пациентът не е наясно със състоянието си. В действителност това е предимство, защото оптометристът е специално обучен да разпознава симптомите на системни заболявания и да насочва пациента към подходящ специалист.Освен това изброените очни болести не могат да бъдат коригирани с очила и оптометриста лесно ще открие,че не става дума за късогледство,далекогледттво и астигматизъм ,а за очно заболяване. Така оптометрията се превръща в мощен инструмент за скрининг, ранна диагностика и своевременно лечение - практика препоръчана от СЗО и доказала ефективност в Европа и света. 5. Твърдение: „България има 1100 квалифицирани очни специалисти, докато броят на оптометристите е 420.“ Посоченото сравнение е неотносимо и манипулативно, тъй като се сравняват две различни професии с различни функции и отговорности. Броят на офталмолозите не може да бъде използван като аргумент срещу нуждата от оптометристи, а напротив – показва необходимостта от разпределение на дейностите между двата професионални профила. В повечето европейски държави съотношението между офталмолози и оптометристи е 1:4 до 1:10, което позволява ефективно покритие на населението с първична зрителна грижа. Въпреки относително големия брой офталмолози в страната, дефицитът на очни специалисти в оптиките е очевиден – над 90% от оптиките нямат и реално няма да имат лекар-офталмолог, тъй като естественото място на лекаря е в лечебно заведение, а не в оптика. Освен това, финансовите условия в двете среди се различават съществено – офталмолозите получават значително по-високо възнаграждение в рамките на своята медицинска практика, докато в оптиките измерването на рефракцията обикновено се предлага безплатно за клиента като част от търговската услуга. Това прави присъствието на лекар в оптика икономически нецелесъобразно, което допълнително потвърждава необходимостта от ясно регламентирана и професионално подготвена група оптометристи, които да осъществяват тази дейност. В България около 1100 офталмолози не могат да осигурят профилактичен и функционален зрителен скрининг за над 6 милиона граждани. В редица малки населени места няма офталмолог, но има оптики, което прави участието на оптометристи решаващо за достъпа до зрителна помощ. Оптометристите именно изпълняват тази роля — първа линия на достъп, която облекчава лекарската практика и подобрява общественото здраве. Офталмологът е висококвалифициран медицински специалист, чиято компетентност следва да се използва за диагностика и лечение на очни заболявания, а не за рутинно предписване на очила в оптики. Следователно, по-малкият брой оптометристи не е аргумент срещу дейността им, а доказателство за необходимост от тяхното развитие и нормативно утвърждаване.

Този ли боклук е сладък!?

Ама вижте колко сладък Дедко е на снимката бе ! Направо да го разцелуваш