Доц. Кунчев: Проблемите пред здравната система са два - липсата на доверие и липсата на кадри

91% от болниците изпитват финансови затруднения след настъпването на пандемията от COVID

Два са големите проблеми на здравеопазването в България, които се очертаха по време на епидемията от COVID-19. Единият е тоталната липса на доверие в здравната система, а вторият - недостигът на човешки ресурс. И двете неща изискват твърде много време, за да бъдат преодолени, затова е важно да се започне веднага. Това каза главният държавен здравен инспектор доц. Ангел Кунчев по време на дискусията „Индекс на болниците“, която се проведе днес.

Доц. Кунчев заяви още, че му е

трудно да каже какво ни чака за в бъдеще,

въпреки че сме далеч по-подготвени в сравнение с месеците март-април. „Две неща ме притесняват обаче - високият леталитет от вируса, на трето място сме в Европа по смъртност, и високият брой на заразен медицински персонал. Неприемливо е да има толкова много заразени медици, вече минахме 1000, а последствията са за тези, които работят най-много“, каза доц. Кунчев.

По-късно пред медиите доц. Кунчев заяви, че ще предложи извънредната епидемична обстановка да бъде удължена с още два месеца. Така ще се спести чисто административно време за приемане на процедурата по удължаване от МС, освен това предвид присъствените училищни занятия и увеличаването на случаите в Европа, се предполага, чe ще има увеличение на случаите на коронавирусна инфекция и у нас. По думите му обаче мерките за борба с COVID-19 няма да се затягат.

По време на дискусията бяха представени данните от анкетата, направена сред 55 болници в страната с различен вид собственост, или 20% от всички 278 болници за активно лечение. От тях 85% са многопрофилните, а 13% - специализираните лечебни заведения. Според формата на собственост 15% са държавни, 31% са общински, 25% са смесени (държавна и общинска собственост), 29% са частни.

Анкетата показва, че 91% от болниците изпитват финансови затруднения след настъпването на пандемията. Най-голям е този проблем – 100%, при общинските и областните болници. В по-малка степен той засяга изцяло държавните и частните лечебни заведения. Очакванията на мениджърите за финансовото състояние на болниците не е оптимистично. 43% от тях смятат, че в бъдеще то ще се влоши, а 24% - че може да се подобри. Останалите не очакват промяна.

Най-спокойни за финансовото бъдеще изглеждат държавните болници

- 50% сред тях смятат, че то ще се подобри.

Лечебните заведения за болнична помощ се чувстват относително спокойни относно оборудването, с което разполагат, за да посрещнат пандемията през есенно-зимния период. 78% от болниците декларират, че разполагат с достатъчно дезинфектанти и предпазни средства. Отново по-положително настроени са държавните и частните лечебни заведения. По-притеснени за това дали количествата ще им стигнат са областните и общинските болници.

Като цяло болниците не изпитват недостиг от лекарства и апаратура. По-големи са потребностите в това отношение на областните и частните болници. Половината от частните болници смятат, че имат нужда от още техника, а една трета - от още медикаменти за интензивните отделения. При областните болници тези числа съответно  са 29% и 21%.

Като основен проблем лечебните заведения показват липсата на медицински специалисти. 62% от мениджърите смятат, че болниците, които ръководят,

не разполагат с достатъчно медицински персонал в момента

Проблемът е по-голям за публичните болници – 71% от общинските и областните лечебни заведения, както и 62% от държавните, декларират, че изпитват дефицит в това отношение, докато липса на кадри има в 44% от частните болници. Най-голям е недостигът при болниците от медицински сестри. 87% от отговорилите нямат нужните специалисти по здравни грижи. Най-голяма е липсата на медицински сестри при общинските болници – 100% от тези лечебни заведения заявяват, че имат този проблем, и най-малка при частните болници – 75% от тях смятат, че нямат достатъчно от тези кадри.

Липсата на инфекционисти и реаниматори също е голяма. Близо 90% от болниците в анкетата разполагат с нула до двама инфекционисти, а 27% с нула до двама реаниматори. Най-голяма нужда от реаниматори смятат, че имат държавните болници – 62% от анкетираните,  и областните – 57%. При инфекционистите най-голяма е потребността сред областните –  86%, и частните – 56%.

54% от болниците разполагат с инфекциозно отделение или такова, което е пригодено за пациенти с КОВИД. 71% от болниците са категорични, че нямат резерви от медицински персонал, а 64% нямат резерви от отделения, които биха могли да трансформират.

24% от болниците признават, че не биха се съгласили да лекуват пациенти с COVID,

ако нещата през есенно-зимния период се усложнят. Най-голяма част от тях са частни лечебни заведения. Все пак мнозинство от лечебните заведения - 76%, са с обратната нагласа. Изцяло без негативни нагласи към лечението на пациенти с КОВИД са единствено областните болници.  Две трети от болниците не изключват и съпротива от персонала, ако се наложи да се приемат пациенти или още пациенти с COVID.

Осигуряването от НЗОК на финансиране в размер на 100% от прогнозния бюджет за 2020 г. е решение на проблемите за 82% от анкетираните болници. Целево финансиране от МЗ за лечението на инфекциозните отделения е приоритет за 69% от болниците, а за пациенти с COVID – за 56%. Сред останалите решения, които мениджърите са посочили е осигуряване на допълнителни предпазни средства и дезинфектанти (60%), провеждане на задължителен PCR на всеки пациент преди хоспитализация (49%). Едва 35% смятат, че командироване на медицински специалисти от други лечебни заведения би могло да помогне, а 20%, че обучението на наличния медицински персонал за лечение на пациенти с COVID-19 може да помогнат.

Осигуряването на още медицински персонал е решение за 49% от болниците

изобщо, но тежестта му не е пропорционална за всички видове лечебни заведения. Подобна мярка очакват най-вече областните (57% от тях), и общинските лечебни заведения  (53% от тях).