
Всяка трета сряда на ноември отбелязваме Световния ден за борба с хроничната обструктивна белодробна болест (ХОББ). Това е третото заболяване с най-висока смъртност в световен мащаб според данните на СЗО.
Какви са симптомите на ХОББ, как се лекува тя и каква е най-добрата превенция – по тези и други въпроси разговаряме днес с доц. д-р Евгени Меков, дм, пулмолог от Клиниката за лечение на неспецифични белодробни болести и фтизиатрия на УМБАЛ „Св. Иван Рилски“.
Д-р Меков, тютюнопушенето е водещата причина за развитие на ХОББ. Но има ли други фактори, които крият риск?
Тютюнопушенето е основният рисков фактор, но далеч не е единственият. Замърсяването на въздуха, професионалното излагане на прах, газове и химически вещества, пасивното пушене и използването на биомаса за отопление (дърва) също повишават риска. Значение имат и генетичните фактори, особено дефицитът на алфа-1-антитрипсин, както и някои белодробни заболявания в детска възраст.
Важно е да се знае, че ХОББ може да се развие и при хора, които никога не са пушили.
Как непушачите могат да се предпазят от развитие на заболяването?
Основната препоръка е да ограничат излагането си на вредни вещества – цигарен дим, прах, химически изпарения и замърсен въздух. Особено важно е осигуряването на добра вентилация и използването на подходящи предпазни средства при работа в рискова среда. Поддържането на добра физическа активност и своевременното лечение на респираторните заболявания също имат значение за белодробното здраве. Не бива да забравяме, че профилактиката започва още в детството.
Модерните алтернативи на цигарите намаляват ли риска?
Електронните цигари и устройствата за нагряване на тютюн често се представят като по-безопасна алтернатива, но това не означава, че са безвредни. При някои от тях се установява по-ниско излагане на определени токсични вещества, но все още липсват убедителни дългосрочни доказателства, че намаляват риска от развитие на ХОББ. Аерозолите им съдържат вещества, които могат да увредят дихателните пътища, а има и данни, че съдържат и радиоактивни елементи (полоний). Най-доброто решение остава пълното прекратяване на тютюнопушенето, а не замяната на един продукт с друг.
Защо обикновено заболяването се диагностицира около 40-годишна възраст?
ХОББ се развива постепенно, обикновено в продължение на десетилетия. Първите симптоми често се подценяват и пациентите търсят медицинска помощ едва когато задухът започне да ограничава всекидневните им дейности. Затова заболяването най-често се установява след 40-годишна възраст, въпреки че увредата на дихателните пътища може да започне значително по-рано.
Каква е причината мъжете да страдат по-често от жените?
Исторически ХОББ е по-разпространена сред мъжете, основно поради по-високите нива на тютюнопушене и професионалната експозиция. През последните десетилетия обаче честотата сред жените нараства. Има данни, че жените могат да бъдат по-чувствителни към вредното въздействие на тютюневия дим.
При кои симптоми е задължително да се потърси специалист?
Най-характерните симптоми са продължителна кашлица, отделяне на храчки, задух при физическо усилие и чести респираторни инфекции. Особено внимание трябва да се обърне на постепенно намаляващата физическа издръжливост – например когато човек започне да се задъхва при изкачване на стълби, които преди е преодолявал без затруднение. Често пациентите приемат тези оплаквания за нормална последица от възрастта или тютюнопушенето. Това е грешка. Задухът не е нормална част от остаряването и трябва да бъде изяснен.
По какъв начин се диагностицира ХОББ?
Основното изследване е спирометрията. Тя е бърза, неинвазивна и позволява обективно да се оцени функцията на белите дробове.
Защо се казва, че заболяването е нелечимо?
Защото част от структурните увреждания в белите дробове са необратими. При ХОББ се развиват хронично възпаление, промени в малките дихателни пътища и при част от пациентите разрушаване на белодробната тъкан – емфизем. Съвременната медицина все още не може да възстанови напълно тези промени.
Това обаче не означава, че заболяването не може да се лекува. Напротив – правилното лечение намалява симптомите, ограничава обострянията, подобрява качеството на живот и може да забави прогресията на заболяването.
Има ли стадий, при който заболяването е обратимо, ако се започне лечение?
При вече установена ХОББ не можем да говорим за пълна обратимост на заболяването. В ранните стадии обаче функционалните нарушения могат да бъдат сравнително леки, а част от тях да се повлияят значително от лечението.
Отказът от тютюнопушене е най-важната стъпка за забавяне на загубата на белодробна функция. Колкото по-рано се постави диагнозата и започне подходящо лечение, толкова по-голяма е възможността да се запази белодробната функция и пациентът да остане активен дълги години.
Как съвременната медицина лекува ХОББ?
Лечението претърпя значително развитие през последните години. Основата остават инхалаторните медикаменти, които разширяват дихателните пътища и намаляват задуха. При определени пациенти се добавят инхалаторни кортикостероиди, а вече разполагаме и с биологични терапии за специфични групи болни с чести обостряния.
Съвременният подход е индивидуализиран – лекуваме не просто стойностите от спирометрията, а конкретния пациент, неговите симптоми, риска от обостряния и придружаващите заболявания.
Изключително важни са прекратяването на тютюнопушенето, ваксинациите, белодробната рехабилитация и редовното проследяване. При напреднало заболяване могат да се прилагат кислородотерапия, неинвазивна вентилация и при подходящи пациенти – интервенционални методи.
Може ли пациент с ХОББ да води пълноценен, активен живот и дори да спортува?
Категорично да. ХОББ не означава, че човек трябва да се откаже от физическата активност. Напротив – обездвижването допълнително влошава физическия капацитет и задуха.
Редовното ходене, колоезденето, плуването и подходящите физически упражнения могат значително да подобрят издръжливостта и качеството на живот. Разбира се, натоварването трябва да бъде съобразено с тежестта на заболяването и състоянието на пациента. Диагнозата „ХОББ“ не е присъда. При навременно диагностициране, правилно лечение и активно участие на пациента в терапевтичния процес е напълно възможно да се поддържа добро качество на живот в продължение на много години.
Коментари по темата