Доц. Михайлова: Имунитетът при COVID-19 трае поне няколко месеца

Няма убедителни данни за повторно заразяване

Наблюденията на този етап показват, че голяма част от преболедувалите COVID-19 или онези, които са били носители без реални симптоми, изграждат антитела. Това каза пред „Хоризонт“ доц. Снежина Михайлова, имунолог в УМБАЛ "Александровска". По думите й тепърва предстоят мащабни проучвания не само изграждането на антитела, но и за придобиването на клетъчен имунитет.

„Все още не може да се каже този вирус към коя категория ще спада – към онези, срещу които е възможно да се изгради траен имунитет, или към други, които изискват опресняване на имунния отговор чрез повече от една ваксинация“, поясни доц. Михайлова.

Според нея обаче самият факт, че в момента се разработват над 140 ваксини, а 30 са във фаза на клинични проучвания, означава, че се залага именно на имунния отговор.

„Ако нямаше имунен отговор към вируса и съответно имунитет, никой нямаше да тръгне да разработва ваксина“, категорична бе доц. Михайлова.

Засега, предвид факта, че се намираме в началото на пандемията, може да се направи индиректен извод, че имунитетът трае поне няколко месеца, смята тя.

„Засега поне 7-8 месеца от първите инфектирани случаи хипотетично може да се каже, че имунитетът продължава най-малко за този период от време. За мен би трябвало да продължи много повече, както при много други инфекции“, каза доц.  Михайлова. Тя бе категорична, че към момента няма убедителни данни, че хора, които са преболедували преди няколко месеца, се заразяват повторно или изкарват повторно инфекцията. „Всякакви случайни информации, които попадат в пространството, за мен са абсолютно недоказани и хипотетични“, посочи специалистът.

„Наличната до момента информация показва, че няма нищо изненадващо или необичайно във взаимодействието между имунната система и този вирус, подчерта тя и допълни: „При този вирус нещата са подобни, както и при други вируси“.

По думите на имунолога има някои вариации, които се проучват, в имунния отговор. И точно на тези вариации се обръща най-голямо внимание, за да може да се намерят маркери, които биха предсказали как имунната система на един индивид би се държала при инфектиране с коронавирус.

„Това е много важно, за да се определят допълнително рискови групи по отношение на имунния отговор, не само вече познатите рискови групи, за които всички знаем“, обясни доц. Михайлова.

Според нея именно проучването на по-фините имунологични взаимодействия между вируса и имунните клетки на индивида ще дадат отговор защо при едни хора инфекцията протича по един начин, а други реално нямат никакви оплаквания. Тя потвърди, че се проучват и генетични вариации за евентуални генетични дефекти, които пречат на взаимодействието на имунната система с този тип вирус.