Доц. Николаева: Мутацията на COVID в България е същата, която циркулира в цяла Европа

В Националния център по заразни и паразитни болести непрекъснато се извършват изследвания, за да се секвенира вирусът COVID-19, който циркулира в България. Изследванията се извършват със следващо поколение апаратура за целогеномно секвениране. Резултатите показват, че България не се отличава от останалите европейски страни и вирусът, който се разпространява у нас е G614D и за момента не ни учудва. Това каза пред БНТ доц. д-р Любомира Николаева-Гломб, завеждащ отдел "Вирусология" в НЦЗПБ.

Доц. Николаева уточни, че тази мутация на вируса е по-заразна, но не смее да твърди, че е по-малко смъртоносна, защото статиите, които описват мутациите са върху изследвания инвитро,

"Спрямо хора може да се очаква такава тенденция, но нека се съберат достатъчно данни, но може да се очаква такава тенденция. НЦЗПБ събира тези данни, докладва ги, това е международно сътрудничество, в Европейския център за контрол на заболяванията. Може да се каже, че Националният център държи ръката си на пулса на заболеваемостта от COVID-19", допълни тя.

Доц. Николаева каза, че по отношение на намаляването на леталитета значение има близо осеммесечния ни стаж в лечението на болестта и напредъка, който има там, а увеличаването за заразяемостта  особено сред младите се дължи на поведението им и неспазването на мерките.

„Мерките е особено важно да се спазват особено в предстоящите есенно-зимни месеци. В Германия публикуваха скоро едно изследване, според което престоят на 100 кв. м на 10 души при спазване на дистанция, при проветряване на помещението и в присъствието на пресимптомен в него и при непрекъсната обмяна на въздуха, безопасният период за незаразяване е три часа. Това знание е много важно особено сега, преди началото на учебната година. Подобно изследване е направено в Германия и с концерт на закрито. С огромно нетърпение очаквам резултатите, отбеляза тя.

"Все още данните са такива, че болестта при по-малките деца минава по-леко заради особеностите на техния имунитет. Безсимптомните пациенти в повечето случаи са по-малко опасни от симптомните", подчерта тя.

Доц. Николаева обясни, че клетъчният имунитет се изследва по-трудоемко и е по-скъп. Към момента се натрупват данни за антитяловия имунитет, защото той се изследва много по-лесно. НЦЗПБ изучава задълбочено клетъчния имунитет. Оказва се, че хората, които са боледували от предходните коронавируси, се заразяват много по-трудно и боледуват много по-леко. Знанията от тези данни ще позволят научната общност да се изкаже за трайния имунитет, придобит след преболедуване на COVID-19, допълни тя.