Доц. Околийски: Диагнозата на здравеопазването ни е личностно разстройство

Експертите са единодушни, че системата ни е недофинсирана, но мненията се различават за възможностите за промяна

Бях запознат със състоянието на здравеопазването ни и преди да стана служебен министър. Ако трябва да сложа диагноза, изхождайки от моята камбанария на психиатрията и психотерапията, става дума за личностно разстройство. Има елементи на психопатия това да ти е студено сърцето, когато взимаш решения за болката и проблемите на пациентите.

Това каза служебният министър на здравеопазването доц. Михаил Околийски по време на 13-ия национален здравен форум NextGen Health. Той допълни, че има много решения, които не са основани на доказателства и има много пропуснати възможности. Доц. Околийски съобщи, че е

договорено със СЗО да се направи преглед на Националната здравна стратегия

и да се опреснят всички цели и задачи в нея с външна помощ, за да бъдат мобилизирани всички структури в държавата.  

„Едно от решенията е рязката промяна. Необходимо е да се даде приоритет на извънболничната помощ, за да може да се инвестира в превенция на заболяванията. Преди да бъдат взети мерките и да се стимулират лекарите за провеждане на профилактичните прегледи, едва 30% от българите ги правеха, докато сега това са близо 80%“, допълни доц. Околийски.

Той коментира и скрининговите програми за рак на шийката на матката и на дебелото черво, като заяви, че е заварил недовършена процедура със закупени „златни“ тестове, за които сега се търси начин как да бъдат използвани.

„Трябва да имаме огромна отговорност към здравето на хората и джоба на данъкоплатеца. В системата има и тенденция да се криволичи, което се случва, тъй като не се следват принципите, залегнали в Националната здравна стратегия“, завърши той.

Управителят на НЗОК доц. Петко Стефановски заяви, че прогнозата му за здравеопазването ни е позитивна. „Всички тук познаваме системата на здравеопазването от преди 1999 г., познаваме и дискусиите, които доведоха до промяна на модела. Сегашният модел е най-добрият за обществото ни, защото мислим за абсолютно всички граждани, не само за част от тях. Здравноосигурителният ни модел е солидарен и той най-добре може да допринесе за всички членове на обществото, моделът постоянно се обновява, проблемите се изчистват“, каза той. Доц. Стефановски обърна внимание на темата за контрола на средствата в системата на здравеопазването, припомняйки, че се предвиждаше за тази година да се въведе електронна карта, с която пациентът да верифицира всички медицински дейности, които са му били извършени, но поради липса на бюджет, тя не беше въведена.

По отношение на бюджета на НЗОК доц. Стефановски припомни, че в момента се работи по този от 2025 г.

„Искам да обърна внимание на приходите, а не разходите

Това, което можем да направим, е да включим здравните медиатори, които да обясняват ролята на НЗОК на хората в малките населени места и малцинствените групи, като това следва да доведе до увеличаване на постъпленията в Здравната каса и намаляване на непреките разходи“, каза още той.

„Диагнозата на здравеопазването е хроничният дисбаланс във всички насоки. Има хроничен дисбаланс има между болнична и извънболнична помощ, както и в очакванията на обществото какво да получи, колко трябва да са парите за профилактика, колко да бъдат средствата и за скрининг. Трябва да престанем с тая предъвкана дъвка – „рекордният бюджет“. България е на последно място в Европа по плащания от страна на НЗОК. Всеки втори българин доплаща от джоба си. Това доказва, че системата ни е недофинасирана и липсва визионерство“, заяви пък председателят на БЛС д-р Николай Брънзалов.

Той отново припомни за предложението на

Лекарския съюз да се повиши здравноосигурителната вноска, за да намалее доплащането от страна на пациента,

както и за необходимостта контролът да бъде предварителен, а не постфактум.

Зам.-председателят на ББА доц. Цветелина Спиридонова заяви, че в Европа на 23 000 души население се пада една болница, колкото е и в България, но показателят, по който ние превишаваме развитите европейски страни, е в броя на болничните легла. „Никой не предприема мерки за елиминиране на сивия сектор – хора, които не се осигуряват или се осигуряват на минимална работна заплата, и всички ние ги лекуваме безплатно“, каза тя.

Доц. Спиридонова беше категорична, че кадровият ресурс в здравеопазването е наличен, но заради поредица от грешни стратегии в България се обучават по-малко медицински сестри от необходимото. „Трябва да се мисли за период от 10 години напред, тъй като в противен случай болниците ще останат без лекари и медицински сестри. Изнасянето на дейностите от болнична в извънболничната помощ е добре замислено, но без ясна визия. Това ще задълбочи недостига от лекари, тъй като те излизат да работят в доболничната помощ, защото там е по-лесно“, каза тя.

България прави здравеопазване с 1000 евро на човек от населението, докато в Европа средствата са 3000 евро, заяви и директорът на Асоциацията на научноизследователските фармацевтични производители в България Деян Денев. „България отделя само 5% от икономиката за здравеопазване и ресурсът е малък, за да се справи системата с очакванията на хората. Средната възраст на българите е 42 г. и се увеличава, а консумацията на здравни услуги рязко се повишава след 45 г.“, допълни той.

Денев заяви, че здравната ни система тепърва ще има нужда от повече ресурс.

„Тогава ще прехвърлим тежестта или върху пациентите, или върху индустрията,

но компаниите са обезкуражени да пускат новите си терапии на българския пазар, а иновативните терапии отговарят за около две трети от увеличението на продължителността на живота“, каза още той.

В коментар за цените на лекарствата у нас председателят на Българския фармацевтичен съюз маг.-фарм. Димитър Маринов заяви, че ако те не бяха ниски, нямаше да бъдат изнасяни в чужбина. „Лекарствата в страната ни са на много достъпни цени. Сериозен проблем има при достъпа на аптеките до лекарства, тъй като всеки търговец сам решава на коя аптека колко лекарства ще продаде. Не всяка аптека има достъп до определени лекарства и съответно пациентите нямат достъп до тези лекарства“, обясни той.

Фармацевтичният съюз предлага  да се създаде система за гарантиран достъп на пациента до лекарство в избрана от него аптека. „Сега пациентите обикалят по аптеките докато намерят продукта, а нашата идея е пациентът да отиде в най-предпочитаната от него аптека и да има гарантиран достъп до лекарството, от което се нуждае. По този начин аптеките ще започнат да се конкурират по между си, търговците – също. Вярваме, че само в конкуренция, но по правила, може да се стигне до добри резултати“, каза Маринов.

Здравният икономист Аркади Шарков заяви, че ако има стагфлация и не се реши бързо конфликтът в Близкия Изток, постъпленията в сектора ще замръзнат. Инфлацията има пряко отношение върху цялата сфера на здравеопазването, трябва да се подготвим за все по-нарастващи разходи в областта на здравеопазването, включително и заради застаряването на населението“, предупреди той.