Доц. Спасков: Заплатите в болниците са ниски там, където обемът дейност е малък

„Отново започваме да се връщаме назад към „равните заплати“, за да спасяваме някои неработещи структури. Заплатите са ниски най-често там, където обемът дейност е малък“. Така бившият директор на „Пирогов“ доц. Спас Спасков коментира пред BloombergTV Bulgaria изискването всички болници да достигнат заложените в Колективния трудов договор минимални нива на заплащане на медиците.

„И тук идва въпросът – ще спасяваме ли тези, които имат много по-малка дейност и има ли смисъл в това спасяване, или ще търсим нови технологии, за да решим здравните проблеми?“, попита доц. Спасков и уточни, че говори най-вече за общинските болници.

„За да може да съществува една болница, тя трябва да обслужва около 40 000 души население, за да работи добре, да има приток от пациенти. Тогава ще има и средства за поддържане на тази болница. Системата е такава – колкото повече работиш, идват повече средства. По малките населени места започна обезлюдяване и вече няма достатъчно население, за да може тези болници да имат достатъчен поток. Това довежда от само себе си до деквалификация на персонала и нежелание даже на останалите хора да се лекуват в тези болници и те пътуват до някои други“, коментира той и отбеляза, че остава една малка част от населението, която няма възможности за такова пътуване и въпросът е какво да правят тези хора.

„Много по-евтино е да се създаде една служба, която да ги транспортира до съседния град, отколкото да поддържаш болница, която така и така не работи“, заяви още доц. Спасков. Според него на такива места трябва да работят медицински центрове и ДКЦ-та, както и центрове за спешна помощ. „И когато се каже – ние ще оставим град еди-кой си без никаква помощ – това не е вярно. Истината е, че ние ще оставим населеното място без болница, която не функционира“, заяви той.

Доц. Спас Спасков коментира и новостите в подписания преди дни анекс към Националния рамков договор, като се спря на профилактиката, изведените в извънболничната помощ процедури и освобождаването на някои изследвания като ядрено-магнитния резонанс. Той посочи още, че се увеличават и цените на някои клинични пътеки, като обаче акцентира върху факта, че инфлацията в някои отношения е по-висока от процента, с който се увеличават цените на пътеките.

„Увеличават се стойностите за заплащане по някои от клиничните пътеки, в рамките на поне около 20%. Не трябва да забравяме, че инфлацията в някои отношения надхвърли 50%. Това, което засяга обикновения гражданин, когато говорим за недостиг на пари в здравеопазването, е, че голямата част от парите, определени в сектора, отиват за лекарства, за консумативи, за болничния престой, както и за заплати на персонала и всичко това е необходимо да се увеличи при тази инфлация“, коментира той.