Доц. Трънкова: Допускането на потенциален донор до кръводаряване е отговорност на лекаря

Доц. д-р Веселина Трънкова е завършила медицина във ВМИ „Н. И. Пирогов“, Одеса, през 1976 г. Пак там придобива клинична специалност „Офталмология“. През 1981 г. придобива научна степен „доктор по медицина“ в специалност Хематология с дисертация на тема: „Разпределение на HLA антигените и някои имунологични показатели при болни с тумори и псевдотумори на орбитата и меланобластома“,. От 1982 до 2007 г. работи в Отделение по кръвопреливане и имуногенетика в „Н. И. Пирогов“, а от 2007 г. - в Отделение по трансфузионна хематология и имунология.

Има участие в 3 проучвания, финансирани от Националния фонд „Научни проучвания“ към МОН, съвместно с клиника по ревматология, ВМИ – София и детска клиника по ревматични и колагенови заболявания ДУБ, София. Член на болничната комисия по кръвопреливане към УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов“ и член на изпитна комисия за провеждане на конкурсен изпит за н.с. III – I ст. по хематология и преливане на кръв към отделението по кръвопреливане и имуногенетика. Пред Zdrave.net доц. Трънкова коментира какви са митовете и рисковете от кръводаряването, както и какви са нуждите на УМБАЛСМ „Пирогов“ от кръв и кръвни продукти.

Доц. Трънкова, какви са митовете около кръводаряването? Защо все още има хора, които се страхуват да даряват кръв?

Безвъзмездното кръводаряване е един от най-благородните начини да изразим своята съпричастност и да се превърнем в нечий герой. За голямо съжаление, дори и днес, в 21 век, все още има множество митове, в които много хора вярват.

Може би най-разпространеният сред тях е, че можем да се заразим по време на кръводаряване. На практика това е изключено, тъй като всички консумативи, които се използват, са индивидуални, стерилни и за еднократна употреба. Друг много разпространен мит е, че кръводаряването отслабва имунната ни система. А всъщност е точно обратното. Кръводаряването е полезно, защото стимулира обновяването на кръвните клетки и по този начин увеличава защитните сили на организма. Има и една група хора, които не даряват кръв просто защото изпитват страх. Истината е, че единственото нещо, което се усеща, това е убождането. Самата процедура не е болезнена и трае около 10-15 мин.

Всички тези митове и предразсъдъци могат да бъдат преодолени с изграждането на здравна култура още от най-ранна детска възраст, т.е. да се започне още в училище. Разяснителните кампании за ползата и необходимостта от кръводаряването ще позволят същите тези деца, когато навършат 18 години, да станат безвъзмездни кръводарители.

Какви са нуждите на болница „Пирогов” от кръв и кръвни продукти на годишна база?

„Пирогов” е най-голямата спешна болница и като такава, съвсем логично използва много голямо количество кръв и кръвни съставки. Само за миналата 2021 г. са прелети 1300 литра еритроцитен концентрат, 635 литра плазма и 300 сака тромбоцитен концентрат. Тук обаче искам да отбележа, че за изминалата година заради пандемията от COVID-19 бяха спрени плановите операции, така че в нормално, непандемично време, използваните количества биха изглеждали по-различно. Клиниките, които са най-големи консуматори на кръв и кръвни съставки, са травматологичните, хирургичните и клиниката по изгаряне, а те за един доста дълъг период функционираха като COVID клиники.

Кой може и кой не може да дарява кръв?

Кръводарител може да бъде всеки здрав човек на възраст от 18 г. до 65 години, който тежи повече от 50 кг и не е приемал никакви медикаменти през последните 48 часа. Преди кръводаряването се извършва консултация и преглед от лекар, чиято задача е да прецени, че кръводаряването не застрашава здравето на потенциалния донор, и че дарената от него кръв е безопасна за болните, които се нуждаят от нея.

Мъжете могат да даряват кръв 5 пъти в рамките на една календарна година, а жените – 4 пъти, като интервалът между две кръводарявания трябва да бъде минимум 2 месеца.

Не се допускат хора, които страдат от хронични и злокачествени заболявания, хора със СПИН, хепатит, сифилис, туберкулоза, токсоплазмоза, бруцелоза, отосклероза и Мениеров синдром, бронхит, алергии, хроничен остеомиелит и деформации на костите, ревматизъм, язва на стомаха или дванадесетопръстника, псориазис, екземи, глаукома, някои автоимунни заболявания и т.н. Противопоказани са всички остри заразни болести. Хората, които са имали контакт със заразно болни – за период, равен на инкубационния, също не могат да даряват кръв. Проблем е наличието на сърдечно-съдово заболяване, тропически инфекции, костно-мозъчни, бъбречни и чернодробни проблеми.

Хората, които искат да дарят кръв, не трябва да са употребявали в деня на кръводаряването алкохол. Кръводаряване не се извършва и в случаите, когато по преценка на лекаря то представлява опасност за здравето на дарителя.
Важно е да се знае, че количествено обемът на дарената кръв се възстановява в организма в рамките на един ден, а качествено – за 3-4 седмици.

Кои автоимунни заболявания са противопоказани за кръводаряване и каква е причината за това?

Действително, има автоимунни заболявания като лупус, ревматоиден артрит, мултиплена склероза, диабет или тиреотоксикоза, за които съществуват противопоказания. Това е така най-вече заради медикаментозното лечение, което провеждат тези пациенти. Имуносупресивната терапия, на която някои от тях са подложени, увеличава риска от възникване на инфекции.

Каква е причината ваксинираните срещу COVID-19 лица да могат да даряват кръв след определен срок на изчакване в зависимост от ваксината?

От януари тази година има промяна в изискванията. Експертният съвет по трансфузионна хематология актуализира сроковете, като всеки с поставена иРНК ваксина може да кръводарява 48 часа след ваксинацията, ако няма нежелани реакции. Разбира се, ако такива възникнат, трябва да се изчака 7-дневен период. За векторните ваксини изискването е за 28 дни след тяхното поставяне, ако не се наблюдават странични реакции. Сроковете се прилагат включително и за бустерната доза. Преболедувалите COVID-19 могат да даряват кръв 40 дни след положителния тест и при условие, че са напълно възстановени от заболяването.

Забраната за кръводаряване за определен период важи ли и за ваксинираните срещу грип?

Противогрипните ваксини от десетилетия се прилагат всяка година на милиони хора по света и те не са сред причините за забрана или за отлагане на кръводаряване, стига, разбира се, човек да се чувства добре след поставянето на ваксината. Това е прието в световните стандарти и в нашите нормативни документи – Наредба № 9 от 25 април 2006 г.

Решението за допускане на потенциалния донор до самия акт на кръводаряване обаче е отговорност на лекаря – ръководител на екипа, което винаги и във всички случаи се взема на база лабораторно изследване и медицински преглед.