Доц. Чолаков: 60% от населението у нас е носител на генна мутация за рак на панкреаса

„Пътят на пациента с рак на панкреаса у нас не е добре очертан и това е проблем. И проблемът е не толкова в лутането на болния, колкото в попадането му на неподходящо място“. Това каза пред БНР доц. Олег Чолаков, началник на Отделението по жлъчно-чернодробна и панкреатична хирургия на УМБАЛ „Лозенец“.

Лечебното заведение разкри първия у нас Панкреасен център с ръководител доц. Чолаков. Той е доказан специалист с над 25-годишен опит в панкреасната хирургия, специализирал и работил в двата най-големи немски панкреасни центрове в Хайделберг и Бохум, както и в Панкреасния център в Берн, Швейцария. Негова е идеята да се създаде подобен център у нас.

„Панкреасната хирургия се развива последна може би от висцералната хирургия. Това има своето обяснение - панкреасът е най-деликатният орган в корема. Хирургията на панкреаса е и най-сложната висцерална хирургия и е била с доста проблемни резултати до края на миналия век. Създаваме този център, защото високоспециализираната медицина се извършва във високоспециализирани центрове - такава е практиката в Европа и света. В подобни центрове има концентрация на такива болни и опитът е най-голям, и резултатите са най-добри. Така е в Западна Европа, Северна Америка, в Япония. А при рака на панкреаса един от най-големите проблеми е в немного добрите резултати като преживяемост“, каза още доц. Чолаков.

По думите му, докато е работил в УМБАЛСМ „Пирогов“, също е имало, макар и неофициално, център за лечение на рак на панкреаса. „Тогава имаше голяма надежда да се появи най-сетне таргетно лечение при този вид онкологични заболявания. Ние бяхме част от американско клинично проучване за такава таргетна терапия. Тази американска фирма беше събирала няколко години тъканни проби на пациенти от целия свят. Тогава се установи, че при 10% от тях има една мутация, един ген, което прави възможно да се направи такава прицелна, таргетна терапия. Тоест при 10 на сто от популацията в целия свят носят такава мутация за рак на панкреаса. Но в България, Севера Македония и Индия този процент е 60 на сто. За жалост този медикамент, който се изпробва тогава, не даде достатъчно добри резултати и не се наложи като терапия. Медицината продължава да търси пътища“, заяви проф. Чолаков.

Той допълни, че в България има още няколко места, където болните със заболявания на панкреаса се лекуват на много високо ниво. „Това е ВМА и школата на проф. Никола Владов, както и неговият ученик доц. Ивелин Такоров, доайенът на тази хирургия проф. Радослав Гайдарски и неговата школа в болница Токуда, също и проф. Александър Юлиянов в Стара Загора е един от големите хирурзи, проф. Даниел Костов във ВМА във Варна“, каза хирургът.

Той беше категоричен, че болните, които биват диагностицирани с рак на панкреаса в Западна Европа и Северна Америка са в първи или втори клиничен стадий, а у нас по изключение са в първи или втори, обикновено са в трети стадий. Едва при 10% от близо 1500 новооткрити пациенти с рак на панкреаса у нас годишно обаче може да се приложи операция и да се отстрани туморът.

„Големият проблем при рака на панкреаса е, че при него няма специфични симптоми. Профилактиката в България почти не съществува. При хората с хроничен панкреатит, който рано или късно се изражда в рак на панкреаса, би могло да се прави по-често проследяване за злокачествени образувания, но бих отправил молба и към техните гастроентеролози, да ги съветват да си правят консултация и с хирург от Центровете за панкреас. Болните с хроничен панкреатит обаче, които са много повече от пациентите с рак на панкреаса, не желаят да се оперират, защото ги е страх. Това също усложнява проблема...", допълни още хирургът.

Той съобщи, че у нас се правят генетични изследвания за наследственост при рака на панкреса. Има такива обременени фамилии, които вече са се изследвали чрез модерни генетични анализи. Тези изследвания на Запад са част от здравните пакети, но у нас не е така. При хора с близки, които са имали с рак на панкреаса, също е добре да се направят такива изследвания. Така сме откривали случайно и рак на панкреаса при такива пациенти, без симптоми и без оплаквания. Ноември месец оперирахме такава пациентка. Има връзка и между болестите на панкреаса и жлъчните пътища“, поясни още доц. Чолаков.