Интервю с директора на Държавната психиатрична болница в Кърджали д-р Белин Илчев по случай 70-годишнината на здравното заведение.
Доктор Илчев, Вие сте дългогодишен директор на болницата, но как започна всичко, разкажете малко за началото...
Държавна психиатрична болница – Кърджали е разкрита на 15 декември със заповед на Министерството на здравеопазването номер 1706 от 23 декември 1954 година, първоначално като психо-неврологична колония. Така просъществува само 15 дни. Нейната задача е била да приема душевно болните на бившия Хасковски окръг.
Разполагала е със 100 легла и 28 души персонал.
От първия ден на януари на следващата година болницата е регистрирана като Окръжна психо-неврологична болница–Кърджали за лечение на остро и хронично душевно болни от Хасковски окръг. Болницата е разкрита в сградата на бившия Кърджалийски затвор след неговото преустройство и подготовка на първите медицински кадри. За главен лекар е назначен д–р Чудомир Иванов Мерджанов, който продължава като завеждащ мъжко отделение, а по-късно в кариерата си става професор и достига до зам.- министър на здравеопазването през периода на 80-те години.
На 23 март от психиатричния диспансер в Хасково е изпратен да оглави болницата д–р Кирил Стефанов Колчев, който я ръководи като главен лекар и завеждащ рехабилитационно отделение.
Това е периодът, в който болницата израства и придобива съвременния си облик, както и стремежа да интегрира био-психо-социалния модел в лечението на психичните разстройства. Помним думите на д-р Колчев за значимостта на психиатричното знание: „…Психиатрията обхваща цялата медицина и още нещо…“.
Същата година е разкрито диспансерно отделение към Окръжната болница - първото в страната за амбулаторно лечение на душевно болни към такава лечебница. В рамките на 5 години поетапно поема обслужването на целия Кърджалийски окръг.
Последователно в следващите години се създават сектори по Физиотерапия, Клинична лаборатория, Аптека, Стоматологичен кабинет, Логопедия, за кратко време съществува и Неврологично отделение с 20 легла.
В болницата се провеждат биологични терапии, използващи естествените оздравителни механизми на човека с електроконвулсна терапия, хипноза и психотерапия, както и лечение със сулфозин и инсулин.
Създава се Трудово-лечебно и Помощно стопанство, в които се провежда трудова терапия на пациентите. А в стопанството са се отглеждали животни – овце, телета, свине, пилета, има оранжерии със зеленчуци, плодни дървета, лозя. Част от продуктите се използват в храненето на пациентите, за поевтиняване на храната, за почивно дело.
В определени години производството на месо е било толкова значимо, че болницата е била основен доставчик за свинско месо за град Кърджали!
Към 1984 година стопанството разполага с метларска, шивашка, плетачна, мебелна, щипкарска работилници, както и с такива за мартеници, фотография, фризьорство. Произведените стоки са намирали пазари в подобни трудови структури в цялата страна. За съжаление, след 1989 година постепенно се прекратява финансирането им, което води до ликвидация към 2000 година.
А каква е приемствеността, имате пътя на основателите, той наистина е новаторски и натоварен с доста усилия...
През годините ръководството на болницата се е стремило да запазва и усъвършенства добрите практики, да съхранява, поддържа и развива материалната база, човешките ресурси. Целта е да се оформи като основен доставчик на психиатрични услуги в Южна България. В момента здравното заведение обслужва стационарно Южен централен район, в който са включени Кърджалийска, Хасковска, Смолянска и Пловдивска област с население над един милион души.
Приемат се пациенти от цялата страна със съдебни решения по Закона за здравето и Наказателния кодекс, както и по собствено желание.
Държавната психиатрична болница в Кърджали предоставя и спешна денонощна психиатрична помощ с екипа на Центъра за спешна помощ към многопрофилна болница «Д-р Атанас Дафовски» и в сътрудничество с институциите от Кърджалийска област.
Тук се намира и единственото за Южна България Геронтопсихиатрично отделение с 40 легла за мъже и жени в късна възраст с психични разстройства и Отделение за лечение на зависимости с 30 легла за мъже и жени. Интересът към тях в последните години нараства заради повишената заболеваемост от психоорганични болести и злоупотреби с психоактивни вещества.
Как се промени болничната среда, за да предостави повече комфорт на пациентите?
От 2014 година болницата полага усилия да укрепи и модернизира лечебната среда. През 2016 година спечелихме проект “Подобряване условията на живот и повишаване качеството на медицинското обслужване в Държавна психиатрична болница - Кърджали” за 250 000 евро. Извърши се ремонт на санитарни възли, реновира се пералното помещение, изгради се пожароизвестяване за острия сектор. Изградиха се система за музикотерапия, видеонаблюдение в реално време, закупиха се хематологичен анализатор и апарат за Транскраниалната магнитна стимулация. Ръководството си постави за цел подобряване на енергийната ефективност и така болницата премина от отопление на нафта и газ към възобновяеми екологични енергоизточници. Нелекият път бе съпроводен с енергийно обследване, идеен и технически проект, търсене на подходящи финансиращи програми.
Обществената процедура „Модернизация на психиатричната помощ“ включва 18 позиции, като психиатричната болница в Кърджали участва със 120 легра в Остър сектор и със 110 легла в Рехабилитационната сграда.
Проектът „Постигане на най-висок клас А на енергийна ефективност в ДПБ-Кърджали чрез оползотворяване на възобновяеми енергийни източници“ включва иновативни технологии за климатизация - аеротермални и фотоволтаични инсталации за производство и собствено потребление на енергия за отопление, охлаждане и електричество.
Предвидено е саниране на сградите в най-висок енергиен клас, а прогнозната стойност за този проект е на стойност над 4 млн. 800 000 лева.
В рамките на модернизацията на психиатричната помощ по Плана за възстановяване и устойчивост, Министерството на здравеопазването ще обнови материалната база на болниците, като освен ремонта, ще се купи обзавеждане на помещенията, които ще се обновяват.
А какво става с болните след периода в болницата, как се приобщават отново....
От наши анализи от натрупания опит се оформя изводът, че трудотерапията в психиатричната болница е първата стъпка от рехабилитацията преди изписването след овладяване на острото състояние на нашите болни. Болницата се стреми да възстанови и развие утвърдени и модерни методи за рехабилитация и ресоциализация, които водят до нова итеграция на хората с нежни души в обществото.
Част от мерките за това са реновиране на болничния парк и прилагане на съвременна трудово-лечебната дейност.
В момента например, се разчистват и подготвят болничние терени и се дооформят алеите за вход и изход.
Д-р Илчев, какво Ви кара все пак да оставате, въпреки многото проблеми в системата, липсата на кадри, недостатъчните пари за психично здраве?
От дистанцията на толкова много години бих искал да кажа, че в този период на годината почитаме делото, което преди 70 години в този красив край на Източните Родопи е било сътворено от духа на времето и ентусиазирани млади хора. Създадена на едно необикновено място, изпълнено с древна история и духовна култура, болницата се развива във времето с идеята да обедини най-добрите лечебни практики, сечетаващи холистична и интегративна терапия на хората с душевни проблеми.
Превърнала се в институция и марка за качество, в която са се изградили прекрасни здравни специалисти -за тези, които в нужда са се докоснали до тях и там са намерили своята утеха и изцеление.
И на въпроса Ви....
На фона на реалните проблеми - кое е това, което кара хората, посветили се на професията, въпреки трудностите, да не се отказват, кое е това, което ни отличава нас? Тези, които работим и сме работили там... И кое е това, което кара пациентите да се връщат...., отново да ни търсят? И има ли нещо, с което може да се гордеем?
Дали това са работната среда и условия, квалифицираните кадри или друго, което въпреки лъскавата фасада на определени професии може да го има, но може и да го няма!?
Отговорът може би е някъде другаде- именно там, където се срещат ума и сърцето и се ражда способността да разбираме и приемаме емоциите, чувствата и скритите механизми, които тласкат действията ни.
През всичките тези години, хората, вписали съдбата си в Държавната психиатрична болница в Кърджали, успешно преминаха проверката на времето, а именно - тест по човечност...
Те съпреживяват, откриват и извървяват заедно с нуждаещите се пътя на тяхното изцеление, успокояват болката и намират пролука към наранените души, прощават тогава, когато от своя страна пациентите ни карат да страдаме...
Вдъхват вяра, надежда и любов на хората с крехки сърца - за да се върнат там, откъдето са побягнали или са били прокудени. Помагат да се разрешат и най-трудните задачи от ежедневието и предизвикателствата на времето и мястото, в което живеем, намират верния път към успеха в името на най-важното качество на човека.
А това е възможността да бъде свободен, да живее в хармония и баланс, да не забравя, че разполага с божествената частицата, която нашият създател е дарил на всеки от нас и която ни прави творци на собствената съдба.
Ние, грижещите се за нашите болни неуморно вървим и търсим заедно с тях пътя на себепознанието, въпреки всички несгоди и трудности. Вярваме в човека, в способностите и необятни възможности на човешкия дух да намира изцеление и да се извисява.
А защо все пак при всичките несгоди на сегашното време, Ние не загубихме своя ентусиазъм?
Защото когато си почувствал болката на другия и си му дал частица от себе си да я преодолее, удовлетворението което получаваш, е несравнимо!
Защото веднъж влезли в лечебния храм и вкусили от щастието да даряваме, той става завинаги наш дом, а ние - част от него!
Защото, когато един ден си тръгваме оттам, той остава в нашите сърца и мисли, в нашите сънища и мечти....
Завинаги!
Затова сме все още на работните си места. Там, където е нашето призвание и нашата съдба!
Служителите на Държавната психиатрична болница в Кърджали продължават да са активни, съзнаващи отговорностите, пред които са изправени, съпричастни към проблемите, които изпитват пациентите и самите те. През всички тези години те запазват своята креативност и желание да модифицират модела на здравните услуги, тяхното многообразие и специфичност и да ги персонализират за всеки пациент в болницата.
Коментари по темата
Интервюто е интелигентно, истинсщо и обосновано. Колкото години Д-р Гетев беше Директор, толкова години и Д-р Илчев вече е Директор.
Интервюто е интелигентно, истинсщо и обосновано. Колкото години Д-р Гетев беше Директор, толкова години и Д-р Илчев вече е Директор.
Много напудрено интервю! Една дума не каза за д-р Гетев, който дълги години ръководи болницата.