Експерти: Ако МЗ не може да се справи с една процедура за застраховки, как ще се справи с над 6000 за лекарства

Не е добре с властта да си говорим през медиите и на протести, заявиха от пациентските организации

Ако МЗ не може да се справи с една процедура за застраховките на линейките, как ще се справи с над 6000 процедури за лекарства? Това попитаха експерти по време на пресконференцията на Българската асоциация по фармакоикономика (БАФ), представляваща ISPOR Bulgaria Chapter, по повод предложението на МЗ Националният съвет по цени и реимбурсиране на лекарствените продукти (НСЦРЛП) да бъде закрит, а дейността му да бъде прехвърлена в дирекция „Лекарствена политика“ на МЗ.

„В правомощията на НСЦРЛП влизат оценка на здравните технологии, изготвянето на фармакотерапевтични ръководства, ценообразуването, поддържането на регистри, проследяване на терапевтичния ефект, единен дигитален класификатор на лекарствените продукти. Ние видяхме какво се случи за едни застраховки, а представяте ли си какво ще се случи с процедурите за скъпите лекарства“, каза проф. Генка Петрова, основател на Българската асоциация по фармакоикономика.

Тя беше категорична, че МЗ предлага да ни върне 13 години назад, когато е създаден Съветът, защото Министерството е разбрало, че неговите функции не могат да се изпълняват от трима души в един отдел. Проф. Петрова допълни, че само в три държави в Европа оценката на здравните технологии се извършва от структури към министерство на здравеопазването – Малта, Кипър и Словакия, като последната е в процес на изваждането на отдела в самостоятелна структура.

Проф. Мария Димитрова, президент на ISPOR BG Chapter и член на УС на БАФ, подчерта, че само за 2025 г. НСЦРЛП е издал 3272 решения, а са постъпили 6684 процедури, от които 2899 за промяна на цена или липса на промяна на цена на лекарствен продукт, включени в ПЛС; 839 за промяна на включен лекарствен продукт в ПЛС; 223 за изключване на лекарствен продукт от ПЛС; 314 за включване на лекарствен продукт в ПЛС и образуване на цена; 955 за поддържане на реимбурсен статус на лекарствени продукти, включени в ПЛС; 492 относно пределна цена на лекарствени продукти, отпускани по лекарско предписание извън ПЛС; 962 относно регистриране на цена на лекарствени продукти, отпускани без лекарско предписание.

„Ако министърът на здравеопазването купува застраховките на линейките, но не знае, че процедурата не е започнала, какво да очакваме за над 6000 процедури? Именно затова беше взето решение на много високо държавно ниво Съветът да бъде самостоятелен орган, пряко подчинен на Министерски съвет. Основният въпрос е пациентите ще продължат ли да получават достъп. Кой би могъл да го гарантира по-добре – един колективен експертен орган или еднолично министърът, който и да е той?“, попита Деян Денев, директор на ARPharM.

Той допълни, че пациентите не могат да чакат подписа на министъра, за да започнат лечение. „Неразумно е да се връщаме толкова години назад, след като цяла Европа върви към независими органи“, каза още Денев.

„За да работи добре системата са нужни ясни правила, предвидимост, устойчивост и най-важното – прозрачност. Този орган притежава система за прозрачност на най-високо ниво в ЕС“, каза д-р Евгени Тасовски, председател на БГФармА. Той допълни, че в момента са нужни 30 дни за одобрение на един генеричен продукт и осигуряване на възможност за реимбурсация. „Това води до спестяване на средства на НЗОК и спестяване на семейни бюджети“, каза Тасовски. По думите му целият този процес ще бъде забавен, ако функциите на НСЦРЛП бъдат поети от МЗ.  

Д-р Марчела Колева от СОНМ беше категорична, че нито лекарите, нито пациентите се интересуват колко струва лекарството за онкоболен. „За нас е важно то да дойде навреме и да бъде качествено“, каза тя.

Съмнение, че процесът ще бъде забавен и това ще струва живота на много хора, изразиха и от пациентските организации.

„За нас не е важно кой точно ще управлява процеса, но е важно да има експертност, да има прозрачност и да бъде чут гласът на пациентите. Искаме да имаме достъп до медикаменти. Тази административна реформа може да коства нашето време и нашия живот. Нашият апел е НСЦРЛП да не бъде закриван, а да бъде надграждан, защото крайният резултат от предложението на МЗ ще е липса на лекарства“, каза Боряна Ботева, председател на СБРЗ.

Според Анета Драганова от АПАЗ преди да бъде създаден Съветът по цени и реимбурсиране над 400 терапии са очаквали решение годишно. „Сега имаме не повече от 3-4 сигнала годишно за забавени решения. В случай, че се върнем 14 години назад, отново ще имаме пациенти със забавена терапия, ще ги водим в Министерството и ще правим протести“, каза тя.

Драганова съобщи, че в момента диалогът между пациентските организации и институциите е скъсан. „4 пъти сме искали среща с министър Ивкова, искаме и с премиера Радев, но няма отговор. Не е добре да си говорим през медиите и на протести. Пациентският сектор отново е десета глуха“, каза тя.

От БАФ обещаха в момента, в който бъдат публикувани нормативните промени за административната реформа, да свикат нова пресконференция, на която да представят юридическите и икономическите проблеми, които ще възникнат в резултат от нея.