Експерти: И при електронното здравеопзване не може без директен контакт между лекар и пациент

Пациентите с хронични заболявания се оказаха в параграф 22 по време на пандемия. От една страна те са хората, които са жертви на инфекцията с COVID-19 и за да не се инфектират, трябва да се изолират, но в същото време системата се е оказа недостатъчно ефективна, за да се погрижи за тях, що се отнася до основните им заболявания. Това каза председателят на Националната пациентска организация (НПО) д-р Станимир Хасърджиев на пресконференция днес.

По думите му вече е станало ясно, че най-застрашени са хората с диабет, респираторни, сърдечносъдови, трансплантирани, автоимунни заболявания. „Втората застрашена група са медиците. Затова трябва да се осигури възможност тези две групи да бъдат защитени. Пациентът е преносител на документи, за да си получи нужните лекарства, като междувременно се среща с твърде много хора. Това може да се промени като част от документите на хартия преминат в електронен вариант. Така поне при хронично болните пациенти, може да бъде въведена някаква форма на електронно отчитане на документацията и дори на рецептите“, каза още д-р Хасърджиев.

Той представи инициативата COVID Алианс, която е подкрепена от водещи медицински дружества, пациентски организации, фармацевтичната индустрия и ИТ сектора. Тя има за цел да предложи нормативни, социално-здравни и дигитални решения за пациенти с хронични заболявания в условията на COVID-19, а в дългосрочен план да улесни дигиталното здравеопазване чрез прилагането на ИТ продукти, които да улеснят лекарите и пациентите в стабилно състояние по отношение на достъпа до терапия и лечение.

Проф. Цветалина Танкова, началник на Клиника по диабетология в УСБАЛЕ „Акад. Иван Пенчев” и на Клиничен Център по ендокринология в МУ-София, допълни, че пациентите с хронични заболявания, особено тези с диабет, са били призовани да останат вкъщи по време на пандемията, но тогава е станало ясно колко важно е да има и други възможности за консултации. „Обучението на пациентите със захарен диабет е от основните компоненти на лечението. Те са обучени как да си мерят кръвната захар, обучени са да си дозират инсулина, както и да боравят с инсулиновите помпи, затова и можем да ги консултираме дистанционно. В същото време за нас е много важно да можем да оценим ефекта от терапията на всеки 6 месеца. Можем да издаваме протоколи за една година, но на 6-я месец трябва да си направим изследванията и да можем да оценим ефекта от терапията, дори и по телефона“, каза проф. Танкова.

„Предстоят ни срещи с НЗОК, на които да регламентираме това. Както и да не се налага за всяка промяна в терапията, пациентите да се срещат със специалист лице в лице, след като това може да се случи дистанционно“, каза още тя.

„Може би тази пандемия беше за „добро“. Можем да консултираме пациентите си без да се налага да ги разхождаме“, каза проф. Коста Костов , консултант по белодробни болести в УМБАЛ „Св. Анна“.

Той подчерта, че пандемията е показала и един много интересен факт – въпреки че COVID-19 атакува белите дробове, жертвите на вируса с ХОББ са едва на пето място по смъртност с 1,5%. Водеща е хипертонията с 16,9%, следват мозъчносъдовите заболявания и диабета. „Болните с ХОББ от общата популация са 6%, а от заразените – 3%, показва проучване във Великобритания. Текат много изследвания за инхалотрните кортикостероите и тяхната функция при зараза с новия коронавирус и дали биха могли да имат протективна функция както при болни с ХОББ, така и при пациенти, които са заразени, но нямат хронични болести“, каза проф. Костов.

Той беше категоричен, че дистанционните консултации са възможни само след директен първичен контакт.

„Ние работим дистанционно отдавна, но стои въпросът с обективизирането на този преглед  - нашето назначение, изпълнението на пациента и резултата от лечението“, каза членът на УС на БЛС д-р Гергана Николова. Тя подчерта, че от БЛС винаги са работили за реализирането на електронни рецепти, направления, протоколи. „Наша беше инициативата да бъде удължен на една година срока на протоколите за скъпоструващи лекарства. Важно е да бъдат използвани всички съвременни средства в лечението на пациентите, но живият контакт с нищо не може да се замени“, каза тя.

„Електронното здравеопазване няма да премахне нуждата от посещението на пациент при лекаря, а ще помогне да се премахнат тежите административни процедури. Вместо да се разнасят физически, те могат да се придвижват по електронен път. Това може да се реализира и сега и чрез платформата на НЗОК за сигурно и електронно връчване. Приложимо е и към момента , даже е и регламентирано през НРД. При електронната рецепта има нужна от нова платформа, но тя е необходима, защото в момента хартиената рецепта се дублира два пъти - в протокола и рецептурната книжка. Технически е лесно осъществимо, проблемът е в синхронизирането на нормативните документи“, каза Д-р Константин Сотиров.