Експерти: Одобрението на ваксините не е прибързано

Мерките ще останат дълго и трябва да се спазват с убеждение, категоричен е проф. Тодор Кантарджиев

Не трябва да се говори за припряност при одобрението на новите ваксини; британският вариант на коронавируса трябва да се нарича линия, а не щам; няма как ваксината да влияе върху репродуктивните способности на човека. Това са основните акценти, споделени от специалистите, участвали в уебинара „Ваксини за COVID-19. Експертите говорят“, организиран за вътрешните публики на Медицински университет-София. Специалисти от различни области на медицината и фармацията отговаряха на живо на въпроси от студенти, преподаватели и служители на университета.

Модератор беше директорът на Национален център по заразни и паразитни болести НЦЗПБ проф. Тодор Кантарджиев. Участваха проф. Георги Момеков, председател на Българското научно дружество по фармация и преподавател във Фармацевтичен факултет на МУ-София, доц. Любомира Николаева – Гломб, вирусолог в НЦЗПБ и доц. Нина Янчева, ръководител на Катедрата по инфекциозни болести, паразитология и тропическа медицина към университета.

Важно разграничение между понятията щам и линия, във връзка с новия вариант на коронавируса, направи доц. Гломб. В своето изложение тя уточни понятията в класификацията на вирусите – семейство, род, вид, щам, клейт и линия – като подчерта, че правилното понятие за новия „британски“ вариант е „линия“, а не „щам“. Тя сравни мутационната честота на вируса с тази при други вирусни семейства и говори за перспективата за разработване на ваксини с оглед относителната стабилност на коронавирусите. „Убедена съм, че ще имаме ефективна, добра ваксина за коронавируса. Дали тя ще бъде такава, която налага по-често прилагане, или ще бъде една завинаги, това тепърва ще разберем“, каза вирусологът.

Проф. Момеков разгледа механизма на издаването на разрешение за употреба на ваксините. Той бе категоричен, че в настоящата ситуация не бива да се говори за припряност.

„Разрешението за употреба е въз основа на положително съотношение полза-риск. Неотложността на ситуацията е наложила прилагането на т.нар. ролинг ревюта. Схемата при тях е следната – в момента, в който се получат данните от проучванията, се подават към агенциите по сертифициране. Това означава, че когато се подаде пълен комплект с всички налични данни за ваксината, агенциите вече са имали време да разглеждат етап по етап различните фази на тестване. Това дава възможност успоредно с процеса за клинична оценка да върви запознаването на регулаторния орган с резултатите от него“, обясни проф. Момеков.

По думите му, в момента интерес за специалистите представляват Обединените арабски емирства, защото там ще може бързо, в рамките на постмаркетинга, да се сравнят данните от различните ваксини.

“В ОАЕ ваксинират с няколко ваксини едновременно и ще можем да видим какво се случва в реалния свят, в една контролирана ситуация, сравнително бързо. Моето мнение е, че на този етап ваксината няма алтернатива, а и докато върви процесът на ваксиниране, нямат алтернатива и методите на предпазване като носене на маски и спазване на дистанция”, подчерта той.

Доц. Нина Янчева спря вниманието си на разликата между нежелана лекарствена реакция и нежелано събитие според последните данни да прилаганите в момента ваксини в Европа.

„Най-честата локална реакция е болка в мястото на ваксиниране, а най-честите системни реакции са главоболие, адинамия и мускулни болки“, обобщи доц. Янчева.

Ня поясни, че в момента липсват повече данни за руската ваксина „Спутник V“. Съобщено е, за нея че при 15 % има фебрилитет и зачервяване в областта на инжектиране.

Има данни и за някои съвсем единични случаи на нежелани събития, които са признати от Американската администрация по храните и лекарствата (FDA) като вероятно свързани с различните ваксини.

На въпрос дали ваксините имат влияние върху репродуктивните способности, беше отговорено, че това твърдение е тръгнало от подозрението, че се влияе върху един протеин, който участва в образуването на плацентата. Но много световни учени са изразили мнение, че няма как антителата срещу ваксините да влияят върху този протеин, така че се счита, че ваксините не биха довели до стерилитет.

При прием на антикоагуланти и проблеми с кръвосъсирването няма проблеми, стига да се предупреди ваксиниращия екип да вземе съответните мерки против кръвоизлив, станя ясно по време на уебинара.

Проф. Кантарджиев разгледа темата за алергичните реакции при ваксините. Той сподели данни от американско научно издание, според което при прилагане на първите 1 800 000 дози ваксини в САЩ, 70% от алергичните реакции са получени в първите 15 минути след ваксиниране.

На въпроса дали ваксините, базирани на вектори (аденовируси), имат потенциал да развиват злокачествени заболявания, беше отговорено, че не би трябвало да имат такъв. Няма данни за риска и проблеми и при хора с автоимунен тиреоидит на Хашимото.

Някои автоимунни заболявания попадат в рисковите групи за по-тежко протичане на COVID-19, така че е добре тези хора да се ваксинират, препоръча специалистът. От друга страна, ако в момента те са на имуносупресивна терапия, ваксината няма да има желания ефект върху тях и е по-добре да изчакат, допълни той.

„Мерките ще останат дълго и трябва да се спазват с убеждение. Колеги, убеждавайте хората да носят маски, убеждавайте ги да не се събират за дълго време, убеждавайте ги да проветряват помещенията често“, призова още проф. Кантарджиев по време на дискусията.

В заключение, зам.-ректорът на МУ – София проф. Каролина Любомирова подчерта, че този уебинар още веднъж е доказал, че Медицински университет-София е център на високо специализирано знание, което е особено важно при ключови за обществото ситуации, каквато е пандемията в момента.