Експерти: Остойностяването на лекарския труд ще намали неравния достъп до системата

Въпреки записаното конституционно право на всеки за достъп до здравеопазване, на всичкото отгоре беше записано, че то е безплатно, виждаме неравен достъп по много критерии. Все повече доплащанията в системата – регламентирани и нерегламентирани, се извеждат като основен проблем за пациентите, дори те да са здравноосигурени. Това каза преподавателят в МУ – София и бивш депутат д-р Нигяр Джафер в подкаста на БНР „В центъра на системата“.

По думите й у нас продължава да е валидна максимата: „Имаме прекрасни медици и много лоша здравна система“. „Имаме прекрасни специалисти и лоша организация. Трябва да се предприемат понякога непопулярни действия, но които са добре преценени и обмислени и за да има някакви резултати, всичко трябва да стане с подкрепата на съсловието“, допълни още д-р Джафер.

Тя заяви, че в това число влиза и остойностяването на лекарския труд. „Научните дружества трябваше да изготвят правилата за добра медицинска практика. Самите лекари имат интерес от разписване на алгоритъм за поведение и правила за добра медицинска практика, за да бъдат защитени, тъй като пациентите все повече ще си търсят правата“, поясни д-р Джафер.

„Всъщност доплащането в частните болниците е заплащането за лекарския и сестринския труд. Има ясно очертана тенденция на преливане на кадри от държавните и общински болници към частните болници заради по-добрите условия на труд и никой не може да бъде обвинен, че напуска заради това“, каза доц. Росен Калпачки, ръководител на най-големия специализиран център за лечение на инсулти в столичната университетска болница „Света Анна“ и секретар на Българското дружество по неврология.

„Това е неравнопоставеност. Защото се оказва, че в държавните болници лекарският труд е про боно. Реално това, което се включва в клиничните пътеки, е всичко друго, но не е и лекарския труд. Това не мога да крия, трябва да бъде една от основните задачи на БЛС“, допълни доц. Калпачки.  

Той коментира и центровете по инсулт, които са предвидени по Плана за възстановяване и устойчивост. „На този етап са шест центъра за лечение на инсулти, които ако се ситуират добре, биха могли да поемат всички случаи. Въпросът е, че не само трябва да се купи апаратурата и да се построят сгради, а да се организират екипи, които да са на разположение 24/7. На този етап според мен дори шестте центъра трудно ще заработят с пълен обем и затова е предвидено част от тях да извършват и обучение. Именно за да не се допуска неравнопоставеност е добре да не се стартира с един, а с няколко центъра. Хората трябва да бъдат обучени в работещи условия. Има недостиг на специалисти по ендуваскуларното лечение, а това е много голям проблем“, каза доц. Калпачки.

Той е предал в МЗ Единна програма за лечение на мозъчен инсулт, входирана при един от бившите министри, но оставена без движение.

„Високоспециализираната помощ е насочена предимно в университетските болници и центрове, а понякога те са отдалечени и доста бюрократичен е пътят до тях“, изтъкна за БНР проф. Ивайло Търнев, ръководител на Експертния център за наследствени неврологични и метаболитни заболявания в УМБАЛ „Александровска“.

Проф. Търнев поясни, че има доста пациенти, които не могат да достигнат до високоспециализирана помощ по различни причини. Този процес ще се задълбочава, защото новостите в апаратурата ще растат. В малките населени места липсват и специалисти, а не се мисли как да останат кадри в областните болници, защото дори там има вече много голям дефицит от специалисти.

По думите на проф. Търнев в нашата здравна система на преден план е финансовата дисциплина и системата много малко се интересува от качеството на медицинската помощ и постигнатите резултати, а повече се интересува от приходи и разходи, което убива креативността, човечността и хуманността. „Лекарският труд не се оценява нито количествено, нито качествено. Важно е да се отчита за поставени дефинитивни диагнози, за справяне със сложни случаи, за постигнати лечебни резултати, за удовлетвореността на пациента, регулаторно да се създаде един баланс между икономическите и качествените показатели и удовлетвореността – това липсва в нашата здравна система“, каза още проф. Търнев.

„Големият проблем е заплащането на лекарския труд. Не виждате ли каква умора се натрупва у хората, когато проблемите не се решават? Нещата са свързани“, каза Юлия Пискулийска, председател на фондация МОСТ.

По думите й трябва да се говори за критериите за заплащане, защото това е неоценен труд. „Трябва категорично да заявим, че повече средства не са стимули за лекарите и сестрите, а им се дава това, което им се полага. Не е въпрос на стимул, а оценка на труд, това е битка за равнопоставеност в системата“, каза още Пискулийска.

Целия подкаст може да чуете тук.