Жени Начева: Финансовият стандарт за болниците ще бъде прецизиран

Корекция на текстовете, свързани с ДМС, поискаха болнични организации

Политика на подобряване на финансовото управление на болниците с държавно участие, единни правила за финансова отчетност и решаване на проблемите пред болничните мениджъри още в зародиш – това са основните принципи в Единния финансов стандарт за управление на лечебните заведения с над 50% държавно участие, който бе представен подробно днес от зам. здравния министър Жени Начева пред депутатите от ресорната комисия и пред представители на съсловните организации.

Тя подчерта, че стандартът има за цел най-вече подобряване на финансовото управление на болниците, като това се случва на базата на принципи, в които залягат правила за отчетност, икономичност, адекватност, законосъобразност и други.

„Искаме да има добре организиран процес на бюджетиране, който да стимулира ръководителите на болниците да правят предвидими разчети на база на приходите“, обясни Начева.

Тя даде и подробна справка за размера на просрочените задължения на лечебните заведения, които влизат в обхвата на стандарта. От нея стана ясно, че към края на февруари тази година половината от 70-те болници, които са разгледани от стандарта, формират просрочени задължения в размер на 155 млн. лв. Над 25 лечебни заведения формират просрочени задължения от над 1 млн. лв., а една болница има рекордни просрочени задължения в размер на 21 млн. лв. 13 от болниците формират просрочия в размер между 24 000 лв. и 1 млн. лв.

50% обаче нямат никакви просрочия,

стана ясно още от думите на Начева.

Тя отбеляза, че единните правила, които са заложени в стандарта, ще дадат възможност на болничните мениджъри да идентифицират проблемите в работата си още в зародиш и по този начин те ще бъдат разрешавани навреме. Една от мерките, залегнали в стандарта, е свързана с обществените поръчки, които провеждат държавните болници, като идеята е, ако те са над определен праг, поръчките да бъдат съгласувани с Министерството на здравеопазването.

Жени Начева се спря подробно и на основния момент в стандарта, който провокира критични реакции сред съсловието, а именно невъзможността за даване на допълнително материално стимулиране (ДМС), ако болницата има просрочия. По думите й анализът на Министерството е показал, че има общо

около 19 различни метода, по които държавните болници определят ДМС

Тя подчерта, че намеренията на МЗ в никакъв случай не са свързани с целта допълнителните възнаграждения за персонала да бъдат пряко обвързани с приходите от НЗОК. „Нашите цели са били обвързани с това, че когато се дават допълнителни възнаграждения в смисъл на ДМС, от гледна точка на труд, който не е съпоставим с този от предходен период, по смисъла на финансиране на други структури, тогава да се вземе предвид дали лечебното заведение има ръст на просрочията“, обясни тя.

Зам.-министърът изтъкна още, че с въвеждането на всички предлагани от ведомството мерки за оптимизиране на финансовите показатели на лечебните заведения ще бъде спестен ресурс, който би могъл да се насочи към кадрите, работещи в тях. В тази връзка Начева отбеляза, че стандартът залага елиминиране на всички порочни практики в болниците.

Мнение по стандарта изказа председателят на Сдружението на областните болници д-р Нели Савчева. „Нашите критики към стандарта не касаят страховете за бъдещето на болничните директори.

Те касаят страховете за бъдещето на нашите болници“,

посочи тя. От Сдружението са на мнение, че е необходимо да бъде въведен стандарт, но той не трябва да е единствената оценка за работата на болничните мениджъри. По думите й също така предложеният от МЗ стандарт трябва да разглежда не само отговорността на изпълнителните директори, а и на Съвета на директорите. От Сдружението не са съгласни и с това, че мениджърите трябва да представят своите бизнес програми от началото на януари. Те изтъкнаха, че тогава те все още не са сключили договори нито с Касата, нито с МЗ. От там настояват и текстовете, свързани с ДМС, да бъдат прецизирани. Те определиха и като „доста стряскащ“ текста, според който болниците не могат да трупат нови просрочени задължения. „Ние нямаме възражения за това, че директорите трябва да бъдат контролирани“, отбеляза в същото време д-р Савчева.

От името на университетските болници становище по стандарта изказа и Момчил Мавров, зам.-директор на най-голямата болница в страната – УМБАЛ „Св. Георги“. „Имаме притеснения дали стандартът ще помогне на лечебните заведения“, посочи той. по думите му е трудно да бъде обединено управлението на всички държавни болници в рамките на един стандарт. Мавров се обяви и против планирането на дейността за следващата година още през предходната. „Приходната част на болниците е обект на външни фактори и на практика много малка част от нея може да бъде управлявана от ръководния екип на лечебното заведение“, поясни той. Мавров също изтъкна, че Рамковият договор се сключва през април и отбеляза, че това създава доста проблеми в системата. Той също настоя за прецизиране на текстовете, свързани с даването на ДМС.

Според него редица основни за системата проблеми са довели до това финансово състояние на държавните болници. Като такива той открои дългогодишната липса на корекции в цените на клиничните пътеки, липса на критерии за изплащане на надлимитната дейност, кадровото оголване на системата и др.

Председателят на Българския лекарски съюз д-р Венцислав Грозев изтъкна, че на фона на 155 млн. лв. просрочени дългове, формирани от държавните болници, за последните две години и половина

неразплатената надлимитна дейност на лечебните заведения е над 100 млн. лв.

и подчерта, че реално тя представлява 2/3 от сумата на просрочията. Той също засегна основни проблеми за системата, довели до финансовите затруднения на болниците, сред които „непипаните“ от години цени на клиничните пътеки и най-вече липсата на остойностяване на медицинския труд. Д-р Грозев подчерта, че БЛС е готов от три години с предложения в тази насока, но изтъкна, че „никой не си е мръднал пръста“. Той също засегна темата за ДМС: „Дали частните болници ще могат да поемат целия поток от квалифицирани кадри“, попита д-р Грозев, предупреждавайки какво ще се случи, ако възможността за даване на допълнителни средства за работещите в държавните лечебни заведения бъде орязана.

Отношение взе и депутатът от „Обединени патриоти“ Калин Поповски, който изтъкна, че

над 50% от бюджета на Касата отива за лекарства,

медицински изделия и др., но не и за болнична помощ. Той се спря и на преразхода, свързан с онколекарства, като посочи, че в бюджета на Касата за тази година по това перо са заложени близо 300 млн. лв., но с темповете, с които расте преразходът за тях, към края на годината той може би ще достигне между 100 и 150 млн. лв. „Някой друг не спазва финансовата дисциплина, не болничните директори“, заяви Поповски.

Депутатът от ДПС д-р Хасан Адемов беше категоричен, че лимитите за болниците трябва да отпаднат. „Махнете незабавно лимитите“, обърна се той към зам.-министър Начева.

В края на заседанието в заключение Жени Начева посочи, че предложенията, изказани по време на днешния дебат, ще бъдат взети предвид. Тя обаче изтъкна, че ако не бъдат предприети навреме мерки за стабилизиране на държавните болници, казусите като тези в Ловеч и Враца ще са още повече. „Без правила рискуваме да няма финансова основа за следващата бюджетна година“, подчерта Начева, като допълни, че стандартът ще позволи създаване на „ритмичен цикъл на планиране на финансовите потоци“. Тя увери още, че системата ще има период, в който да се „напасне“ към предложените мерки.