За 10 години 15 000 сестри напуснаха България и още толкова - професията

Създаването на медицински стандарт за професионалистите по здравни грижи, с което се ангажира Министерството на здравеопазването е едно от исканията, поставени от Българската асоциация на професионалистите по здравни грижи (БАПЗГ) на първата среща с министър проф. Николай Петров. „Той прие нашата идея като много разумна и вече е сформирана работна група към министерството, която да започне работа. Нашето настояване е да има стандарти по здравни грижи като приложение към медицинските стандарти по специалности, тъй като нашата работа е изключително многопластова и различна и не може един стандарт да обхване дейността на всички“, поясни пред Zdrave.net председателят на БАПЗГ Милка Василева. По думите й в момента съществуват длъжностни характеристики, които са доста унифицирани и в общи линии служат като приложение към трудовия договор, колкото да се изпълни трудовото законодателство.

Съществува и Наредба 1 за компетенциите на медицинските сестри и акушерките, която регламентира техните задължения при извършване на дейности по назначение на лекар, в присъствие на лекар или като самостоятелни дейности. Стандартите обаче ще регламентират дейностите. „Ще е ясно кой какво прави, защото в момента има донякъде превишаване на правата, поради липса на персонал“, допълни тя.

Милка Василева коментира решението на професионалистите по здравни грижи да запишат в декларация, че достойно заплащане би било възнаграждение за труда им от три минимални работни заплати. „За 10 години 15 000 сестри напуснаха България и още толкова напуснаха професията. Основните мотиви на колегите, които заминаха на Запад, бяха парите. Сега основният мотив вече е отношението, а парите са на второ място. Поради липса на персонал, една сестра трябва да извърши дейностите, които нормално трябва да извършват три или четири. Тя няма време дори да се усмихне на пациента, да не говорим за нейния автономен труд с пациента по отношение на комуникация, разясняване, успокояване. Без нормална заплата не можем и да си помислим, че ще има мотивирани млади хора, които да дойдат в професията. Без възможности за професионално израстване и кариерно развитие, също не можем да си говорим“, каза Василева.

По думите й в момента няма медицинска сестра, акушерка или фелдшер в България, които да работят само на едно место. „Минимум на две, а често и на три. След нощна смяна отиват в следващото лечебно заведение и „синдрома на изпепеляването“ е факт. Няма как хората да бъдат доволни дори и на една по-висока заплата в лечебното заведение, но вършейки работата на няколко души персонал“, допълни още Василева.

Огромен е проблемът и с високата средна възраст на професионалистите по здравни грижи. В детското и училищното здравеопазване тя е 58 години, а общо – 53 години. „От момента, в който имахме изградена асоциация, която вече е институция, ние информираме всички управляващи како се случва. Ние се явяваме и регулаторен орган на професиите. При нас е националния професионален регистър. Само ние знаем движението, всеки наш член има досие с курсове, продължаващо обучение, дори с наложени наказания. Ние съхраняваме информацията, анализираме я и изпращаме доклади, но никой не ни обръща внимание. Имахме много добри контакти с министър Москов и оттам започнахме някакви стъпки за промяна и донякъде успяхме, но за съжаление не достатъчно“, каза Милка Василева.

„Сега ще следим процесите. Много е лесно да кажем утре излизаме на протест, но трябва да видим нещо случва ли се или не. Поне до Нова година, защото сега се прави бюджета на държавата. И ако видим, че там отново сме пренебрегнати, нещата много за кратко ще се случат“, завърши председателят на БАПЗ.