За да има донори са нужни координаторски екипи и възстановяване доверието в лекарите

„Недостатъчността на донори поставя екипите в ситуация, в която няма да могат да правят често тези операции и да натрупат опит. От друга страна, когато Министерството на здравеопазването избере кой център ще бъде трансплантационен за бял дроб, това ще бъде стратегическо решение, което ще повлияе на процеса за следващите 15 години.“ Това заяви пред БНТ д-р Мирослав Ненков, анестезиолог във ВМА и доскорошен координатор по донорство.

По думите му е много престижно в твоята болница да се трансплантират бели дробове, още по-престижно е обаче хората, на които са трансплантирани тези дробове, да са добре след това и не просто да отчитаме брой операции, а да отчитаме резултат.

„Има огромен натрупан опит във ВМА и "Света Екатерина". Такъв смесен екип може да тръгне да работи през следващите 3-4 години. Кооперацията между два такива мощни центъра ще даде бърз резултат. Но това не може да стане ей така, само защото на нас много ни се иска“, каза д-р Мирослав Ненков.

Той подчерта, че има сериозни проблеми с координаторите по донорство. Докато в развитите страни в Западна Европа има цял екип, който работи по донорските ситуации - медицинска сестра координира работата между екипите, анестезиолог поема донора, а семейният лекар и психолог говорят с близките, в България всичко това се прави от един човек, който междувременно е след нощна или преди дневна смяна, защото не се знае кога ще има донорска ситуация“, каза д-р Ненков.

 „Това е само една от причините за липсата на донори. Другата е, че хората ни нямат доверие. Имах случай, когато близките на донора поискаха второ мнение дали пациентът наистина е в мозъчна смърт. Когато го получиха, той вече не ставаше за донор“, допълни той.