За да работи оценката за здравните технологии, трябва да има е-здравеопазване

Пред приключване е създаването на регистри по редки заболявания и диабет и осъвременяването на регистъра за онкологични заболявания

Трябва да се въведе електронно здравеопазване, за да има работеща оценка на здравните технологии (ОЗТ). Това единодушно обявиха експерти от Националния център по обществено здраве и анализи /НЦОЗА/, фармаиндустрията и фармацевти в дискусионния форум „Иновации и оценка на здравните технологии – ползи и предизвикателства“. Проблем за подхода е и забавянето на регистрите на заболяванията, липсата на база данни, чрез която да се проследи резултата от проведено лечение и това, че не намалява разходите за лечение.

„ОЗТ за лекарствата не е панацея, тъй като съвременната медицина е комплексен подход. В нея се включват както най-новите диагностични методи и процедури, така и медицинските интервенции и манипулации, лекарствата и медицинските изделия, както и профилактиката, рехабилитацията и грижата за пациента след като му е направено нещо инвазивно“, каза председателят на Българския фармацевтичен съюз проф. Илко Гетов.

„Докато не постигнем съгласие с политиците, увеличаване на дела за лекарства в бюджета на публичния фонд и ясно проследяване на това какво се случва с тези лекарства, няма как пациентите да имат достъп до нови терапии, няма как и оценката на здравните технологии да бъде толкова валидна, колкото ние искаме“, допълни той.

Според директора на Изпълнителна агенция по лекарствата (ИАЛ) доц. Асена Стоименова въвеждането на ОЗТ в практиката на реимбурсиране има своите предизвикателства. „Част от тях наистина са свързани с липсата на надеждни епидемиологични данни и регистри на пациенти и редица заболявания, което прави трудно проследяването на тенденции и зависимости при оценка на бюджетното въздействие. Не е за подценяване и фактът, че цените на лекарствените продукти, включени в Позитивния лекарствен списък, могат да се променят служебно на 6 месеца, което поставя на сериозно изпитание валидността на изводите на анализа, тъй като оценяваната технология се сравнява със съществуващите подобни такива, разходите за които по тази причина са динамични“, поясни доц. Стоименова.

Проф. д-р Петко Салчев от Националния център по обществено здраве и анализи пък беше категоричен, че забавянето на регистрите е свързано със съвсем обективни обстоятелства. „Българското законодателство е задало точно определени изисквания за създаването на регистър. Електронното досие няма да помогне за създаването на регистрите, то ще помогне за създаването на определен тип извлекаеми данни, които да се ползват. Много е скъпо създаването на един регистър. Онкорегистърът на Швеция в момента се поддържа от 190 човека и е с бюджет 6 млрд. шведски крони“, каза проф. Салчев.

Той допълни, че създаването на регистри по редки заболявания и диабет и осъвременяването на регистъра за онкологични заболявания е пред приключване.