За здраво сърце: поне 2,5 часа движение седмично, повече зеленчуци и полезни мазнини и без вредни навици

Доц. Кишева, всяка година на 29 септември се отбелязва Световният ден на сърцето, у нас се провеждат инициативи на Дружеството на кардиолозите в България. Каква е целта на този ден, кои са основните послания на специалистите по кардиология?

Сърдечно-съдовите заболявания са водеща причина за смъртност и инвалидизация в световен мащаб. Инициативата 29 септември да се отбелязва като Световен ден на сърцето е на Световната сърдечна федерация (World Heart Federation) и Световната здравна организация (WHO) и датира от 2000 г. Целта е да се повиши информираността за сърдечно-съдовите заболявания. Мотото тази година е „В ритъма на сърцето“.  Дружеството на кардиолозите в България традиционно се включва с различни активности. Организират се срещи с ученици в час на класа за запознаване със сърдечно-съдовите рискови фактори и начините за профилактика. В редица градове ще се проведат разходки, изкачване на стълби, спортни активности. Тази година събитието попада в Европейската седмица за превенция, която е насочена към познаване на собствените стойности на артериалното налягане, липидния профил и кръвната захар.

На какво ниво са превенцията и профилактиката на сърдечно-съдовите заболявания в България?

България се нарежда сред страните с много висок сърдечно-съдов риск. Причините за това се крият от една страна в широкото разпространение на рискови фактори като тютюнопушене, ниска физическа активност, прием на прекомерно количество сол, прием на алкохол и др. За голяма част от учениците недостатъчният сън е сериозен проблем. От друга страна има какво да се желае по отношение на организацията и финансирането на медицинските дейности, насочени към превенция.

Какви мерки са необходими, за да имаме по-ефективни резултати в намаляването на сърдечно-съдовата заболеваемост и смъртност?

Здравното образование и създаването на здравословни навици трябва да започне от ранна възраст. Безспорно е мястото на семейството и училището. Важно е да се вземат и законови мерки за постигане на ефективни резултати. Политиката за подобряване на възможностите за превенция, диагностика, лечение и рехабилитация на сърдечно-съдовите заболявания е включена в Националната здравна стратегия 2030.  Превенцията на ССЗ е една от основните насоки, заложени и в Националния кардиологичен план. Предвидени са конкретни мерки за контрол на тютюнопушенето, повишаване на физическата активност, промоция на здравословното хранене, борба с рисковите фактори и мерки за подобряване на качеството на въздуха – фактор, на който обръщаме по-малко внимание. Ранната диагностика на ССЗ, осигуряването на обучение, персонализирана грижа и достъпна медицинска помощ са от ключово значение за вторичната профилактика.

Кога трябва да се проведе първият профилактичен преглед за работата на сърцето и какво трябва да включва?

В България всички здравноосигурени лица над 18-годишна възраст подлежат на ежегоден задължителен профилактичен преглед, който включва измерване на артериалното налягане, ЕКГ и индекс на телесната маса, както и провеждане на кръвни изследвания през определен брой години. След 40-годишна възраст се препоръчва ежегодно изследване на липидния профил и кръвната захар. При лица, които имат фамилна история за сърдечно-съдови заболявания или имат сърдечно-съдови рискови фактори, тези прегледи трябва да започнат по-рано.

Кои са най-важните препоръки за всекидневието, ако искаме да имаме здраво сърце и кръвоносна система?

Това, към което трябва да се стремим, е да се движим поне 150 минути седмично, да не пушим, включително да не използваме електронни цигари, да се храним с повече плодове и зеленчуци, да консумираме полиненаситени мастни киселини, да поддържаме телесното тегло в нормални граници, да контролираме стойностите на липидите и кръвната захар, да поддържаме нормално кръвно налягане и да си осигурим достатъчно сън. Доброто психическо здраве също е много важно. Спазването на всичко това би ни помогнало да имаме добро качество на живот и да бъдем по-дълго здрави.

При какви характерни симптоми консултацията със специалист е задължителна?

Няколко са водещите симптоми, възникващи при болест на сърцето или кръвоносната система. Сърцебиенето е чест повод за посещение при лекар. То може да е безобидно, но може да е и симптом на сериозно сърдечно заболяване. Болката зад гръдната кост на широка основа, с излъчване към лява или дясна ръка, шията и гърба е един от най-алармиращите симптоми и изисква спешна консултация с лекар. Характерно за тази болка е, че е разлята и възниква най-често в резултат на физическо или психическо натоварване. Задухът може да придружава ангинозната болка или да настъпи самостоятелно. Той може да е свързан със сърдечна недостатъчност. Типично за сърдечния задух е, че се засилва в легнало положение и се облекчава в седнало или изправено. Лесната умора, кашлицата, оточният синдром също налагат задълбочени изследвания. Трябва да имаме предвид, че пациентите често имат повече от едно заболяване, изискващи внимание и мултидисциплинарна грижа.

Препоръчвам на всички да се явяват на годишните профилактични прегледи и при нужда да търсят консултация с кардиолог.