Зам.-министър Петров: Законите в здравеопазването бяха променяни от хора без правна култура

През последните години в нормативната база в здравеопазването са извършени множество промени под давление на определени интереси на хора, които нямат никаква правна култура. Това мнение изрази заместник-министърът на здравеопазването д-р Димитър Петров по време на Международната научна конференция "Основни права и медицинско право", цитиран от Фокус. По думите му през последните 3 години - от 2018 година насам, нормативната база – законовата и подзаконовата, е заприличала на „чист законодателен нихилизъм“.

„Медицинското право е една много тясна част от системата на здравеопазването. В последните 20 години се превръща в неотменна важна част от системата. То има няколко аспекта, които искам да засегна. Първият от тях е нормативната база - законова и подзаконова, в която много от участниците тук са работили активно. След кардиналите промени в системата през периода 1998-2001 до 2003 година - когато нормативната база беше променена, перманентната реформа, а и необходимостта от промени, доведе до множество промени в нормативните актове. За съжаление част от тях бяха необмислени, бяха под давление на конкретни интереси, без участието на съответните специалисти в правната общност“, коментира д-р Петров.

Той се спря на практиката от преди няколко години през Закона за бюджета на НЗОК да се правят промени във фундаментални закони в здравната система и отбеляза, че по този начин се е избягвало мнението и на медицинската, и на правната общност.

„Избягваше се обсъждането им в правна комисия, здравна комисия, всичко минаваше през бюджетната“, припомни зам.-министърът и отбеляза: „За съжаление, дори Конституционният съд не успя да спре тази практика“.

Той изрази очакване тази практика да спре и допълни, че щетите от нея не могат да бъдат коригирани с години.

Д-р Петров се спря и на взаимоотношенията между отделните участници в здравната система, както и на правата на пациента. „Ние все още не можем да разберем достатъчно, че крайната цел на една здравна система е да постави пациента в центъра. В този смисъл това е една недостатъчно развита част от взаимоотношенията между пациента и останалите участници в системата“, посочи зам.-министърът. „Очевидно тази криза и очакването за някакви други последствия поставят остро въпроса за баланса между защитата на общественото здраве и индивидуалните права. Това до голяма степен е проблем на медицинското право", допълни той.