Записват в НРД, че НЗОК ще праща на БЛС изпълнението на бюджета към 20-ти септември

Обмислят се промени по отношение на възможността за заплащане на лечебната дейност на хабилитирани лица

В НРД 20223-2025 ще бъде записано, че НЗОК ще изпраща на БЛС не по-късно от 20 септември прогнозното изпълнение за деветмесечието и не по-късно от 30-ти септември ще провежда среща с представители на БЛС за анализ на изпълнението на бюджета. Това става ясно от стенограмата на проведената среща между съсловната организация и Надзорния съвет на Касата на 1 юни.

„Въпреки записаното в закона, че към 30 септември правим наблюдение на изпълнението на бюджета на Касата и при наличие, при заплаха от недостиг или при прогнозни икономии към 30 септември, взимаме решение заедно какво правим, имахме някои неприятни моменти в миналото. Това не се спазваше и на Надзорния съвет се докладваше, че всъщност си върви годината и няма никакви проблеми. Затова ние предлагаме – едно чисто приятелско предложение – да запишем, че не по-късно от 30 септември управителят на НЗОК отправя покана към представителите на БЛС за работна среща. Просто да се срещнем, нищо друго“, казва председателят на БЛС д-р Иван Маджаров.

Той подчертава, че вариантът за среща е много по-добър, отколкото договорните партньори да си говорят през медиите.

Сред обсъдените промени в Рамковия договор е и възможността хабилитираните лица и асистентите да получават заплащане, когато извършват лечебна дейност. „Има един проблем с хабилитираните лица и асистенти, които работят в университетите. Преди години въведохме изискване изпълнителят на медицинска дейност в болницата да е на един основен трудов договор. Смисълът на тази разпоредба беше да ограничи възможността един лекар да покрива изпълнение на клинични пътеки в 3 или 4 болници, но не сме имали предвид възможността да преподава. Оттогава досега има една колизия между тези, които работят в университетска болница, т.е. основния договор е в университетите като преподаватели и не могат да бъдат вписани в Приложение 1 като лечители. Използвам тези думи просто, за да бъда разбран. В лечебната си дейност нямат право да получават пари, защото имат другаде основен трудов договор. Предложението ми е по някакъв начин това нещо да го анализираме и да приемем, че основния трудов договор в учебно заведение, за Медицински университет, не е пречка да получаваш заплащане за лечебна дейност, дори и когато договорът в болницата ти е втори“, разяснява предложението д-р Маджаров.

Според представителя на КНСБ в Надзора д-р Иван Кокалов тези лекари са хабилитирани и получават парите си от МОН, а в съответното лечебно заведение са ординатори или завеждащи клиники или отделения. „Юристите трябва да кажат с какъв договор може да бъде, защото основният му договор, ако болшинството от часовете той е преподавател, трябва да е в университета. Защото той там получава пари от Касата.

„Тук ситуацията засяга основно за ръководителите на катедри. Те не работят тези дейности по различно време, те ги работят по едно и също време. Говорим за практическо обучение – докато лекува, той обучава и докато обучава съответния специалист, и лекува. Няма как да се получи нещо различно. Няма как да се работи 4 часа извън работно време, ако той е преподавател. Според мен е нелепо тези, които са задължени по Закона за висшето образование да имат основни трудови договори с университетите, да им се забранява да бъдат включени като лекари в Приложение 1“, казва и председателят на Надзорния съвет проф. Момчил Мавров.

Според юриста на Касата Павлина Петкова, тъй като хабилитираните лица едновременно осъществяват преподавателска дейност и участват в лечебния процес, е необходима и законодателна промяна, чрез която да бъде променен статутът на преподавателите, които са хабилитирани лица и началници на клиники.

„Преподавателският състав на университетите се формира и от лекарите, които работят на основен трудов договор в лечебните заведения и са преподаватели на втори трудов договор в съответния медицински университет. Имаше предложение както по отношение на медицинските университети в България, така и от Асоциацията на университетските болници, за промяна на специалната разпоредба по отношение в Закона за лечебните заведения – какво е това основен трудов договор в сферата на здравеопазването. Трябва да бъдем изключително внимателни, защото приемайки някакво допълнение, бихме могли за нарушим Закона за здравното осигуряване, в който се иска основен трудов договор. Да сключваме договор с тези лечебни заведения, които имат лекари на основен трудов договор“, казва тя.

„Ние не променяме смисъла на основен трудов договор по Кодекса на труда. Във всеки закон има дефиниция за целите на предмета, който регламентират. По същия начин и НРД може да зададе дефиниция за целите на своя предмет и обхват. Трябва да разгледаме подходящата дефиниция и да видим дали има възможност. Това ще го решат Надзорният съвет на НЗОК и Управителният съвет на БЛС, да включим определена група преподаватели, които са задължени по закон основните им договори да бъдат в университетите“, уточнява обаче проф. Мавров.

Пълния текст на стенограмата може да видите тук.