Заради липса на донори и медицински сестри в Европа спряха трансплантациите на чужди граждани

 „Проектът на Националната програма за насърчаване на донорството и подпомагане на трансплантацията (2019 - 2023 г.)  обхваща всички видове органна трансплантация за български граждани в България, независимо от тяхната възраст и предвижда мерки за идентифициране на всички потенциални донори. В този смисъл чернодробната трансплантация за деца може да бъде провеждана на територията на България при наличието на подходящ донор.“ Това каза министърът на здравеопзаването Кирил Ананиев в отговор на въпрос на проф. Георги Михайлов относно относно трансплантационно лечение на български граждани извън територията на страната.

„За изпълнението на планираните мерки е предвидено и осигуряването на средства както за предтрансплантационния, трансплантационния и следтрансплантационния период (наблюдение, лечение, изследвания и др.), така и за необходимата апаратура и стимулиране на координаторите по донорство, трансплантационните екипи и медицинския персонал, ангажиран с дейността. За целта ще се търсят и възможности за осигуряване на европейски средства. Независимо от това, с проектобюджета на МЗ съм направил своята заявка пред Министерството на финансите“, допълни още министър Ананиев.

По думите му с предложените промени в Наредба № 2, които са разработени съвместно с представители на НЗОК, на родители на деца с онкохематологични заболявания и на лечебните заведения, в които тези деца се лекуват, е облекчен достъпът на българските граждани, в това число и на децата, до качествена и навременна медицинска помощ. „В момента извършването на трансплантация на органи и хемопоетични стволови клетки в чужбина може да бъде финансирано само в държави от ЕС, ЕИП, Конфедерация Швейцария или в държави, с които България има сключен договор. МЗ предлага това ограничение да отпадне и в случаите, когато трансплантация не може да бъде извършена в България, такава да бъде финансирана в най-подходящото за пациента лечебно заведение в чужбина. Грижата за контакт и комуникация с трансплантационни центрове ще бъде не на пациента, а на отговорните публични институции - НЗОК и ИА „Медицински надзор". Извършените по този ред трансплантации ще бъдат финансирани от държавата. Промените са публикувани на сайта на МЗ и до края на месец септември ще приключи обсъждането им“, каза министърът.

Той допълни, че страната ни полага всички необходими усилия, за да засили сътрудничеството за обмен на органи и да се присъедини към Евротрансплант като равноправен партньор. „Показателно в това отношение е, че след създаването на ИА „Медицински надзор", България е предоставила по линия на Евротрансплант  7 органа, 4 от които – бял дроб. Страната ни се присъедини и към FOEDUS – платформа за обмен на органи между членовете на организацията. Предвид липсата на специалисти в страната, които могат да провеждат белодробна трансплантация, продължава сътрудничеството с отделението по гръдна хирургия към Многопрофилна болница – Виена за обучение на български специалисти. Четирима наши лекари вече преминаха краткосрочно обучение във виенската болница, а през месец януари 2020 г. ще започне дългосрочно обучение на 16 наши специалисти", поясни министър Ананиев.

Проф. Михайлов настоя в програмата да се обърне сериозно внимание на клетъчната трансплантация, но тък като тя била отново неглижирана, това можело да стане през следващите месеци до приемането на бюджета. Той изрази и несъгласен и всяка промяна да става след печално събитие като визира починалата в края на юни 6-годишна Мария.

„Променяме сега наредба 2, защото споразумението, което имахме с болницата във Виена беше не само за обучение, но и за трансплантации на български граждани. Не само в Австрия, но и във всички европейски държави беше прекратено извършването на трансплантации на чужди граждани. Това не е български проблем, а проблем на Европа. И то беше прекратено не само заради липса на донори, но и заради липса на медицински сестри. Не съм човек, който върви след събитията, отвърна министър Ананиев.