Защо Европа не може да се справи с морбили?

Дезинформацията и логистичните пречки подхранват огнищата на морбили в Европа, въпреки задължителните мерки и безплатните ваксини

Сайтът Think Global Health стартира на 21 януари 2020 г. Оттогава изданието е публикувало над 1300 статии от близо 1200 автори от около 110 държави на шест континента, и е привлякло над 7,1 милиона преглеждания на страници. Препоръки, анализи, прогнози, интервюта и визуализации на данни в сайта са били широко разпространени и много от тях са били представени или цитирани от водещи медии като Vox, The Atlantic, New York Magazine, New York Times, Intercept, Washington Post, BBC и много други.

Think Global Health е инициатива на Съвета по външни отношения (CFR) в сътрудничество с Института за здравни показатели и оценка (IHME) към Университета на Вашингтон и се реализира с финансиране от Bloomberg Philanthropies.

Днес публикуваме анализ на изданието, посветен на темата за морбили в Европа и невъзможността на здравните власти да овладеят проблема.   

България е съобщила за близо 200 случая на морбили тази пролет – в сравнение със само два случая през цялата 2025 г. – което накара здравните власти да използват около 24 000 ваксини, за да овладеят вълната от инфекции, предимно сред малки деца.

Епидемията се разпространи въпреки безплатните и задължителни ваксинации срещу морбили в България, достъпа до ваксините чрез кабинетите за първична медицинска помощ и глобите за родители, които ги отказват.

През 2024 г. 91% от българите са били напълно имунизирани срещу морбили, което е под препоръчителния 95% обхват на населението, утвърден от СЗО за предотвратяване на огнища на силно заразната болест.

България не е единствената европейска страна в такава ситуация. Здравните власти в региона се борят да овладеят морбили, от които миналата година се разболяха 7655 души в Европейския съюз и близките страни. Заболяването е широко разпространено, като през първите два месеца на 2026 г. са регистрирани 350 случая в 15 държави. Латвия е в разгара на първото си огнище на морбили от осем години, а през януари шест държави загубиха статута си на свободни от морбили, след като болестта се разпространяваше неконтролирано повече от година.

Ваксината срещу морбили е 96% ефективна след две дози за намаляване на шансовете за инфекция, но дезинформацията кара някои родители да се откажат. Други деца се изплъзват през вратичките на националните медицински системи, според лекари, здравни служители и изследователи, които разговаряха с Think Global Health.

От 2019 г. насам нивата на ваксинация срещу морбили са спаднали в поне 20 европейски държави – начело е Естония, която отбеляза спад от 16 процентни пункта - и много от тях са под прага от 95%. И това се случва въпреки че 12 държави в Европейския съюз са задължителни за ваксината срещу морбили, а останалите я предлагат безплатно чрез общественото здравеопазване.

В България и другаде прилагането на задължителните мерки е слабо, глобите могат да бъдат ниски, а някои страни нямат национални регистри за проследяване на ваксинационния статус на децата, според доклад от 2018 г.

Петер Ковач е наблюдавал около 30 случая на морбили през близо четиридесетгодишната си медицинска кариера в Австрия. Той все още помни инцидент отпреди 19 години, когато е лекувал неваксинирано 2-годишно дете, страдащо от тежки усложнения – вероятно пневмония, която засяга до 1 на 20 деца с морбили – в продължение на седмици, докато мъничкото му тяло се е борило с инфекцията.

„Детето едва не умря заради морбили“, казва Ковач. Той си спомни как родителите ѝ са казали, че морбили „е нормална инфекция и детето ще има много по-силна защита след това“.

Това е мнение, с което лекарят се бори от години, като се има предвид, че много родители смятат, че „естественият имунитет“ е по-безопасен и предлага по-дълготрайно защита от ваксинацията.

„Това е културен феномен в Австрия - идеята, че се нуждаем от природата пред ваксините по същество и че правителството не трябва да се намесва твърде много в личния ни живот“, каза Катарина Т. Пол, доцент във Виенския университет.

Европа е един от най-скептичните към ваксините региони в света, но пандемията от COVID-19 допълнително засили политиката около ваксините. Миналата година австрийски лекар създаде група, наречена „Да направим Европа отново здрава“, по подобие на движението „Да направим Америка отново здрава“, за да лобира пред правителствата и да насърчава „здравната свобода“, въпреки че критиците казват, че групата, която е малка, но има представители от 15 европейски държави, промотира антиваксърска дезинформация и конспиративни теории.

„Дезинформацията все още е налице“, каза Драган Янкович, който ръководи работата на СЗО по въпросите на морбили в Европа. Но той посочва по-големи проблеми: „Наличието и достъпът до здравни услуги в някои части на страните и за някои части от населението“, по думите му.

В Англия има потвърдени 477 случая на морбили през 2026 г., като повечето са в Северен Лондон и Бирмингам. Миналата година дете почина от морбили в Ливърпул, което накара здравните власти да призоват родителите да имунизират децата си.

Кралският колеж по педиатрия и детско здраве на Обединеното кралство предупреди, че е твърде трудно за родителите да си запазят час при лекар и че доставчиците на здравни услуги не споделят достатъчно данни – например между клиниките за първична медицинска помощ и спешните отделения, които биха могли да помогнат за установяване на кои деца изостават с рутинните ваксини.

През януари парламентарна комисия определи стратегията за ваксинация на Обединеното кралство като „провал“ поради намаляващите нива на имунизация в детска възраст и призова тя да бъде заменена с нов план за увеличаване на обхвата в грижите за деца и други „заведения за ранно детско развитие“.

„Начинът, по който хората се ангажират със системата за имунизация, се е променил с течение на времето и всъщност много преди пандемията от COVID-19“, казва Бен Кастан-Дабуш, преподавател по глобална здравна политика в Университета в Единбург.

Той посочи мерките за строги икономии в Обединеното кралство, които намалиха социалните услуги от 2010 г. насам и доведоха до по-малко „допирни точки“ между родителите и универсалната здравна система на страната. Например програмата „Sure Start“, която предлагаше здравни услуги, грижи за деца и подкрепа за родители в кварталните домове. Затворени бяха най-малко 1340 центъра между 2010 и 2022 г.

Сега правителството се опитва да запълни тези пропуски. Англия стартира нова пилотна програма на стойност 2,8 млн. долара през януари 2026 г., предназначена за медицински сестри, които да предлагат ваксинации у дома на семейства, които иначе биха могли да се окажат затруднени, включително тези без личен лекар, тези с езикови бариери и тези, които не могат да си позволят грижи за деца или пътни разходи.

Логистичните пречки са проблем и в Австрия, която потвърди 98 случая на морбили през последната година и към февруари 2026 г. се оказа, че тя далеч надминава съседите си с подобен размер Чехия с 29 случая, Унгария с 2 случая и Швейцария – с 32 случая.

Въпреки че националното правителство отговаря за закупуването и плащането на ваксини срещу морбили, деветте провинции на Австрия провеждат свои собствени програми за ваксинация и комуникацията с родителите може да бъде разпокъсана, според лекари.

„Хората трябва сами да разберат това. Или родителят, или педиатърът трябва да каже: „Вижте, ваксината ви срещу морбили е валидна. Какво ще кажете да направим това днес или следващата седмица?“, е мнението на Катарина Пол.

Въпреки че много възрастни хора са имунизирани, защото са се заразили с морбили като деца, изследвания от Австрия показват, че родените през 1990 г. или по-късно е по-малко вероятно да бъдат защитени срещу болестта, защото не са били ваксинирани като деца. Тъй като Австрия все още използва хартиени записи за ваксините – новата ѝ дигитална система няма да достигне пълното си внедряване до 2029 г., което означава, че много млади хора може да не осъзнават, че са пропуснали ваксината срещу морбили.

„Много хора просто не знаят, че трябва да бъдат ваксинирани и че им липсват дози ваксина“, каза Мария Паулке-Коринек, която ръководи службата за ваксини в австрийското Министерство на здравеопазването. И добави: „Имаме пропуски във ваксинацията във всички възрастови групи.“

Къде се разрастват огнищата?

Въпреки че случаите на морбили като цяло в Европейския съюз са намалели от пика си през 2024 г., те продължават да се покачват във Франция, Нидерландия и Испания през 2025 г. Ако настоящите тенденции продължат, Испания и Италия биха могли да надминат данните си от 2025 г. тази година; Латвия, с повече от 40 случая, вече го е направила. Болестта е ендемична във Франция, Германия, Италия, Полша, Румъния и няколко други европейски страни.

„Циркулацията продължава в много страни в региона и някои са в по-лошо положение от преди“, казва Янкович.

Испания, която загуби статута си на свободна от морбили през януари, е съобщила за 103 случая на морбили досега тази година, като най-малко 24 са свързани с огнища в семейства в Мадрид. Испания е регистрирала 397 случая през 2025 г. в сравнение с 227 година по-рано. Испанските здравни власти цитират внесени случаи от Мароко и Румъния, които се борят с големи, дългогодишни огнища.

Те омаловажиха ролята на антиваксърските настроения, като се има предвид, че нивата на имунизация в Испания се движат около 92% от години. И все пак, скокът в случаите подчертава, че ако в дадена страна има групи от неваксинирани хора, морбили може да се разпространи - както се случи миналата година в крайбрежния регион Гараф, южно от Барселона.

При европейските огнища, както и в САЩ, повечето случаи са сред неваксинирани деца. Повечето хора се възстановяват от морбили, но шансовете за заразяване са по-високи при хора над 30 години. Осем души починаха при европейски огнища на морбили през 2025 г.

По-рано тази година 9-годишно момче във Виена, Австрия, почина от най-тежкото усложнение на морбили - субакутен склерозиращ паненцефалит (SSPE), който разрушава мозъчните клетки и обикновено се появява години след първоначалната инфекция.

Важно е обаче да се отбележи, че според Янкович хората не бързат често да се ваксинират по време на локални огнища на морбили. По думите му, държавите обикновено реагират по-бавно на случаите на морбили, отколкото на други инфекциозни заболявания, като грип.

„Дори по време на епидемия семействата може да смятат, че е малко вероятно детето им да бъде изложено на вируса“, казва Янкович. Те „може да имат опасения относно безопасността на ваксините, които са по-непосредствени от страха от болестта“, а за други недоверието към здравните власти или други възражения срещу ваксините „могат да бъдат по-силни от посланията, свързани с епидемията“.

За да победят морбили европейските държави ще трябва да рационализират имунизационните си програми, да подобрят реакциите си при епидемии и да укрепят здравните си системи, например чрез справяне с недостига на работна ръка, категоричен е той. 

За Кастан-Дабуш защитата на Европа от бъдещи епидемии означава и формиране на всеобхватни политики за ваксинация. „Това, което наистина ме тревожи за САЩ „е как родителите трябва да вземат решение при липса на консенсус между федералното правителство, регионалните здравни агенции и независими групи като Американската академия по педиатрия“.

В САЩ към 30 април 2026 г. са потвърдени 1814 случая на морбили, а темпът тази година е на път да надмине този от 2025 г. Критиците обвиняват министъра на здравеопазването и социалните услуги на САЩ Робърт Ф. Кенеди-младши за разрастващите се огнища в Южна Каролина, Юта и Флорида за противоречивите послания на министъра на здравеопазването и социалните услуги на САЩ Робърт Ф. Кенеди-младши относно ваксините.

„По същия начин, по който другите страни могат да се учат от грешките на Обединеното кралство, ние трябва да се учим от грешките на САЩ“, казва Кастан-Дабуш и заключава:

„Не можем да бъдем самодоволни. Не трябва.“.