Защо НРД 2023 стана "ябълка на раздора"

Проектът за НРД 2023-2025, изпратен от НЗОК на БЛС, отново предизвика напрежение между договорните партньори, въпреки постигнатото съгласие по разпределянето на икономиите по бюджета за 2022 г. и подписания анекс. От Лекарския съюз нарекоха проекта „опит за унижение на лекарите без аргументи“ и заявиха, че позицията им по отношение на преговорния процес и исканите оставки на председателя на Надзорния съвет на Касата д-р Александър Златанов и на управителя на НЗОК проф. Петко Салчев остава непроменена.

Позицията на проф. Салчев, изразена на заседанието на Надзорния съвет от 15 ноември, е, че това е вариант на НРД, върху който да се работи заедно с Лекарския съюз. „Както например на Българския зъболекарски съюз, след срещите с тях на експертно ниво, им изпратихме вариант на проект и им казахме – когато сте готови с Вашите предложения, ще се срещнете с Надзорния съвет. Мисля, че това е най-удачния вариант за преговори“, казва той. Д-р Златанов допълва, че така ще бъдат коментирани принципни неща, а експертите ще работят по конкретните текстове.

Възраженията на Лекарския съюз

От БЛС информират, че НЗОК предлага  да отпадне текстът, че неусвоените средства по съответните редове (ПИМП, СИМП, МДД, БМП) се използват за плащания само по тези редове при условия и ред, определени съвместно между НС на НЗОК и УС на БЛС, въпреки че този текст по принцип е пренесен в НРД от Закона за бюджета на Здравната каса.

Предлага се и НС на НЗОК да може да „прави компенсирани промени между средствата за здравноосигурителните плащания за медицински дейности, без да е нужно и да се изисква становище на БЛС, а разпределение на резерва на НЗОК да се прави не по-рано от 1.11.2023 г., въпреки че този срок се определя в закона за бюджета на НЗОК.

От Здравната каса предлагат още да се наложи ограничение на лекарите за работа на два договора с НЗОК. Това ще може да се случва само в лечебни заведения, които са на територията на една област (РЗОК). Общопрактикуващите лекари пък да работят само по един договор с Касата на територията на една РЗОК както като ОПЛ, така и в дежурен кабинет, разкрит към лечебни заведения.

Добавен е текст, че ако санкция „прекратяване на договор“, издадена по реда на предходен НРД, влезе в сила по време на действащия в момента НРД, договорът с изпълнителя се прекратява. Договорът с изпълнител на медицинска помощ да се прекратява без предизвестие, ако изпълнителят не представи отчети за извършена дейност повече от 2 последователни месеца, предлагат още от Касата, като в момента срокът е 3 последователни месеца. Предлага се да се намалят сроковете, в които изпълнителите на извънболнична помощ подават информация до РЗОК за промени, като например при промяна на графика да уведомяване на РЗОК един ден предварително (в момента срокът е до 3 дни от събитието), а при отсъствие да се уведоми РЗОК същия ден (в момента срокът е до 3 дни от събитието). За СИМП уведомяването при заместване е в срок 1 работен ден (в момента са 3 работни дни от началото на заместването).

„Навярно във връзка с искане на БЛС за възможност за работа и отчитане на прегледи от ОПЛ извън работния график, НЗОК предлага текст „При възникнала необходимост от извършване на профилактични, имунизации и диспансерни прегледи извън обявения работен график, ИМП уведомява РЗОК един ден предварително“, казват от Лекарския съюз.

Предлага се увеличаване на процента здравноосигурени лица над 18 години, обхванати с профилактичен преглед – от 33% на 46%. Предлага се възстановяване на отпадналото изискване за продължителност на профилактични и диспансерни прегледи в СИМП и ПИМП – 15 минути, като толкова трябва да бъде и минималната продължителност на консултативните прегледи (първични и вторични).

По Механизма за гарантиране предвидимост и устойчивост на бюджета на НЗОК в болнична помощ се възстановяват текстовете от 2020 г., но периодите, които се определят, са декември 2022 г. – май 2023 г., юни – август 2023 г. и септември – ноември 2023 г., т.е. едно шестмесечие и две тримесечия, като в рамките на тези периоди лечебните заведения ще могат да прехвърлят икономии и/или да компенсират надвишения по бюджетите си. За следващ период икономии не се прехвърлят.

НЗОК предлага и завишаване на размера на санкциите, предимно на тези за болнична медицинска помощ, но и в извънболнична медицинска помощ. Така например управителят на НЗОК, съответно директорът на РЗОК, налага санкция „финансова неустойка“ в размер от 100 до 300 лв., вместо от 50 лв. до 100 лв. когато изпълнител на медицинска помощ е извършил някое от следните: нарушаване на критериите за качество на медицинската помощ, регламентирани в НРД; неудовлетвореност на пациентите от оказаните медицински дейности, свързани с оказаната медицинска помощ, заплатена от бюджета на НЗОК, установена съгласно наредбата и след оценка на критериите за качество на медицинската помощ, регламентирани в НРД.

За повторно нарушение финансовата неустойка е в размер от 300 до 750 лв., а не от 150 до 250 лв., както е в момента.

Управителят на НЗОК, съответно директорът на РЗОК, налага глоба от 600 до 1500 лв., а не от 300 лв. до 500 лв., когато изпълнител на медицинска помощ е в системно нарушение на критериите за качество на медицинската помощ, регламентирани в НРД, или има системна неудовлетвореност на пациентите от оказаните медицински дейности, свързани с оказаната медицинска помощ.

Възраженията на Здравната каса

Проблемните места в преговорите с БЛС са преди всичко в първичната извънболнична медицинска помощ, казва проф. Салчев пред Надзора.

По думите му голяма част от предложенията на Лекарския съюз не се приемат от експертите на Касата, тъй като противоречат на Рамковия договор в частта, касаеща осигуряването на достъп до медицинска помощ.

„Освен това не сме съгласни в специализираната извънболнична медицинска помощ да има тайминг (продължителност) на прегледите, а в първичната извънболнична медицинска помощ да няма“, казва проф. Салчев. Той уточнява, че са направени бележки по предложението на НСОПЛБ за изменение на НРД в частта първична извънболнична помощ, а от становището на НЗОК става ясно, че смятат предложенията за противоречащи на нормативната уредба.

„Ние какъвто и проект да изпратим на Българския лекарски съюз, ако този проект противоречи на закона, не можем да влезем в преговорен процес. Не съм убеден и че Надзорният съвет трябва да преговаря по различните направления на медицинските дейности – СИМП, ПИМП, МДД и т.н. Надзорният съвет, неговата функция е след като прочете моето становище, всичките наши бележки, бележките на Лекарския съюз и предложения вариант, може да седне и в цялост да преговаря с БЛС“, казва управителят на Здравната каса.

Според председателя на Надзора д-р Златанов най-добрия вариант за решаване на проблемите с Лекарския съюз е да се приеме предложението парламентарната комисия по здравеопазване да се включи като медиатор между Надзорния съвет на НЗОК и БЛС при провеждане на преговорите.

Днес стана ясно, че с писмо до парламентарната здравна комисия проф. Салчев е поискал тя да е арбитър в спора с Лекарския съюз. „Във връзка с възникналото напрежение и квалификации от страна на БЛС относно договорния процес и предложения проект на Национален рамков договор за медицинските дейности за 2023 - 2025 г. се обръщам към Вас с молба, ако прецените, да разгледате проекта на НРД, изпратен на БЛС и да дадете становище дали законните права и интереси на здравноосигурените лица в Република България са достатъчно защитени в приложения документ“, се казва в писмото.

Пълния текст на възраженията на БЛС и проекта на НЗОК за НРД 2023 може да видите тук.

Пълния текст на стенограмата от заседанието на Надзорния съвет от 15 ноември - тук.

Писмото на проф. Салчев до парламентарната здравна комисия - тук.

Колаж: Надежда Ненова