Защо при преразход в лекарства отново се въвежда лимит за дейност?

Централизирано заплащаните дейности няма да имат лимит, категоричен бе д-р Димитър Петров

„Няма такъв идиот в тази държава, който да въведе лимит за ражданията“. Това заяви пред bTV подуправителят на НЗОК д-р Димитър Петров във връзка с предложения от касата анекс към НРД 2017, който лекарският съюз отказа да подпише.

Припомняме, причината за отказа са въведените с анекса индикативни стойности на дейности като онкология, интензивни грижи, раждания и хемодиализа, които до момента се плащаха централизирано от касата в пълния си обем, без лимит.

По думите на д-р Петров текстът в анекса не означава лимит, а „наблюдение“ на разходите по тези дейности. „Това са дейности, които се наблюдават и когато имат тенденция към надвишаване, касата пише в самите правила, че просто уведомява изпълнителите, че има тенденция към надвишаване на стойностите. Къде тук пише, че няма да се платят тези дейности?“, попита той.

Според председателя на БЛС д-р Венцислав Грозев обаче това не е така. „Нашите опасения са, че с тези нови допълнителни споразумения към договорите на лечебните заведения има понятия, които определено водят към тълкуване за въвеждане в лимит на дейност в областта на онколечение, раждания, хемодиализа, интензивни грижи и т.н.“, каза той, като припомни, че до този момент в НРД не е фигурирало понятието „индикативна стойност“ за тези дейности.

Д-р Грозев изрази възмущението си от факта, че при основен преразход в перото за лекарства в бюджета на касата се въвежда лимит на дейността, а не на лекарствата. Той посочи, че по данни на БЛС няма особено завишение в обема на дейностите. „Цялата разлика идва в лекарствата и в техните цени, които ние ще трябва да платим. И друго – има лимити в дейности, там се следи стриктно, а относно лекарствата нещата се плащат окей“, отбеляза председателят на съсловната организация.

От думите на д-р Петров пък стана ясно, че тъкмо в това е проблемът. Той призна, че индикативните стойности се налагат именно заради онкологията и по-точно заради онколекарствата. „Промяната се налага, защото някои от тези дейности и най-вече химиотерапията се увеличава прогресивно и миналата година от тези дейности от Приложение 1 главно за сметка на химиотерапията се качиха от 29-30 млн. лв. вече на около 33-4 млн. лв. (месечен разход, б. р.) Завишаването на дейността в онкологията, това, което ние плащаме по пътеки и процедури, примерно с 1 млн. лв., води след себе си лекарства за 4 млн. лв.“, посочи той и заяви, че има съмнения за злоупотреба с онкомедикаменти. „Не е нормално от 20 на 27 млн. лв. да се повишат разходите за лекарства (месечен разход за онколекарства в болничната помощ, б.р.), съответно те са част от отчетените дейности. Изписват се по-скъпи терапии и по-високи стойности количества, които, както установихме, част от тях се изхвърлят. По-скъпата терапия не означава автоматично, че е по-добра. Има си линии на терапии, които трябва да се спазват. Става въпрос за по-добро планиране на лекарствата, тъй като остават голямо количество остатъчни количества във флаконите след дозировките, тъй като голяма част от тези медикаменти се дозират на килограм тегло, поради което остават“, обясни още подуправителят на НЗОК.