Здравеопазването ни не се нуждае от ръководене, а от трансплантация

В нашата здравна система мултиплицираме урудства, заяви ръководителят на клиниката по белодробни болести във ВМА

„Нашето здравеопазване няма нужда от ръководене, а от трансплантация на нова здравна система. Ние не можем да я поправим“, категорично заяви ръководителят на клиниката по белодробни болести във ВМА проф. Коста Костов пред БНТ. Той допълни, че всички, които в последните 25 години са се занимавали със здравната система дължат обяснение защо са объркали нещо, което е работело изключително добре.

Като пример проф. Костов даде съсипването на поликлиничните звена през 1999 г. и превръщането на лекарите от поликлиниките в общопрактикуващи. „Като млад лекар давах дежурства в поликлиника. Навремето беше съвсем нормално кардиолога да почука на вратата ми и да ме помоли да видя пациент, за когото има съмнение, че има белодробно заболяване. Сега този пациент се подхвърля с някакви документи с дни, докато стигне до същата врата, която е през 2 метра“, поясни той.

„В нашата здравна система мултиплицираме уродства. Едно от тях е болниците да бъдат търговски дружества. Това е система, която работи с количествени, а не с качествени показатели. Сега, ако при мен попадне пациент по клинична пътека, макар и да не съм убеден, че отговаря на критериите за тази клинична пътека, съм длъжен да го държа 6 дни, за да бъде отчетена. От това губи системата, губят лекарите, губят и пациентите“, каза още проф. Костов.

Той беше категоричен, че в момента с болни се случват по-лоши неща от когато и да било. „Вероятно има хора, които славославят нашата здравна система, други я хулят, но аз работя всеки ден в нея и съвсем отговорно мога да кажа, че никога не сме били по-зле. Никога здравната система в България не е била по-зле. Сега си подхвърляме болния като стока или като пинг-понг. В този смисъл болните идват при мен, след като са минали през няколко специалисти – понякога ненужно лекувани, понякога въобще нелекувани. Как обществото не разбира, че една демокрация, която е съсипала образованието и здравеопазването си, не е никаква демокрация? Отговорът е прост – защото обществото го няма“, заяви Коста Костов.

„Бог да му е на помощ на Петър Москов, не бих искал да съм на негово място. Вероятно и той се измъчва от това, защото е лекар. Упорството да направиш нещо, когато си предварително обречен граничи с лудост, макар че аз харесвам тази негова лудост, защото тя говори за една борческа натура“, завърши той.