И Сдружението на частните болници дава на съд НЗОК заради неизплатената надлимитна дейност

Сдружението на частните болници готви жалба за неизплатената надбюджетна дейност за тази година, която ще бъде внесена най-късно в понеделник. Това съобщи пред Zdrave.net председателят на сдружението д-р Николай Болтаджиев. „За неизплатените суми от миналата година спечелихме делото на първа инстанция и сега чакаме решението от втора. Вероятно съдът ще отсъди в полза на болниците и тогава ще се съберат много пари, тъй като има с години назад за плащане. Законите са абсолютно нарушени и съдът няма как да не отчете това“, каза той.

Припомняме, БЛС също планира да заведе дело срещу НЗОК заради надлимитната дейност на болниците, която не е платена както за тази, така и за миналата година. Очаква се през 2016 г. надлимитната дейност да е на обща стойност 24 млн. лева, докато през 2015 г. тя е размер на 52 млн. лв.

„Нищо не може да ни притеснява от приетия бюджет на НЗОК, тъй като, както се вижда, той е препоръчителен, а не задължителен. Не се изпълнява точно. Последно с решението си от 21 ноември надзорът на здравната каса прехвърли част от надсъбраните средства към лекарства, което няма как да стане, ако се спазва законът“, каза д-р Болтаджиев.

Той поясни, че тези 50,5 млн. лв. над бюджета за лекарства, пренасочени към това перо от надсъбрани средства на касата, са преразпределени в нарушение на закона тази година, но това няма да е така от следващата, тай като при окончателния вариант на Закона за бюджета на НЗОК депутатите гласуваха резервът да се разпределя по необходимост, по решение на Надзорния съвет на касата, без ограничение за дейностите, за които ще се ползва.

„Догодина ще си ги разпределят както си искат. Така още повече олеква самия Закон за бюджета. Вярно, че това е само резерва, но ще даде възможност средствата да отиват по субективни критерии някъде. Пак се връщам към тия 50 млн., които разпределиха за лекарства. Даже не се е постарал надзорът да даде мотиви защо отиват за лекарства“, каза д-р Болтаджиев.

„Бюджетът може да се изменя, може да се прегласува. Ако гледаме цифрите, за миналата година бяха 4,2% от БВП, както е всяка година. Накрая се оказа, че са изхарчени под 3% от БВП, тъй като имаше 113 млн. лева разплатени по-малко и също така 7 млн. лв. бяха вкарани като излишък в общия бюджет на държавата. Така че бюджетът е само препоръчителен, но има значение за политиците, тъй като чрез него концентрират власт. От него зависи съсловието и как ще се лекуват гражданите, а всяка зависимост е власт“, поясни той.

Според д-р Болтаджиев няма особено значение, че е отпаднала възможността Надзорният съвет на касата да разпределя обемите дейност. В окончателния вариант беше гласувано Надзорният съвет да определя само годишни прогнозни стойности на РЗОК и те вече да определят т. нар. лимити на лечебните заведения, както и на изпълнителите на медицинска помощ от извънболнична помощ. „Не виждам нещо особено да се промени от това. Щом има бюджети, обемите нямат особено значение. Дори сега се дава възможност на местно ниво да се правят злоупотреби. Така или иначе обемите нямат значение, важни са бюджетите. Те са регулаторът на дейността. Ние сме в бюджетна система, която не се променя с нищо, освен може би, по съдебен ред“, каза той.

По думите му нищо не е се е променило и с въвеждането на пръстовия идентификатор в болниците. „Имаме затруднения с устройствата. Кога работи, кога не работи системата. Пациентите чакат за приемане, чакат за изписване. Изпускат си влакове, ако не работи. Това е повече проблем на гражданите, а не толкова на болницата. Устройството с нищо не е по-различно от четците за личните карти. Принципът е същият, пациентът е в болницата. Видяхме, че финансов ефект няма и от двете“, каза д-р Болтаджиев.

Той коментира и решението на съда да отмени регистрацията с пръстов отпечатък. „Най-вероятно устройствата ще бъдат изхвърлени на боклука. Нищо не може да се направи, тъй като има тълкувателно решение на ВАС, което казва, че при наредби, при които са нанесени вреди на гражданите, те нямат право да претендират обезщетение от държавата. Така няма да можем да поискаме компенсация за устройствата, ако съдът окончателно отмени регистрацията с пръстов идентификатор“, каза д-р Николай Болтаджиев.