И болниците в Пазарджик алармираха за орязани бюджети

И от районната колегия на Българския лекарски съюз в Пазарджик алармираха за орязване на бюджетите на лечебните заведения в областта с между 10 и 15%. В писмо до Министерство на здравеопазването от там посочват, че този административен акт на Надзорния съвет на НЗОК е изработен без аргументи и обосновани причини и ще доведе до драстично ограничаване до достъпа до болнична помощ.

Той представлява и прилагане на вече добре познатите лимити за заплащане на извършена дейност, увеличаване на листата за чакащите за болнично лечение, намаляване на качеството на здравеопазване и като цяло съмнение за нарушаване на договорното начало още в първите три месеца от влизането в сила на НРД 2017. „Ако този акт на Надзорния съвет на НЗОК стане факт, ние ще бъдем в невъзможност да осигуряваме необходимото болнично лечение на жителите на област Пазарджик, особено в последната десетдневка на месеците април, май и юни“, се посочва в позицията, подписана от УС на БЛС-Пазарджик и директори на МБАЛ в областта.

Припомняме, първи за намаляването на средствата съобщиха от районната лекарска колегия във Варна.

Потърсен за коментар, подуправителят на НЗОК д-р Димитър Петров посочи пред Zdrave.net, че средномесечно лечебните заведения ще разполагат със 133,4 млн. лв. На практика сумата е близка до тази на средномесечните разходи на болниците през 2016 г., възлизаща на 134 млн., но под 137 милиона, за която настояваха от Българския лекарски съюз около преговорите за Националния рамков договор. Сумата е по-малка и от изплатените средно през второто тримесечие на миналата година средства в размер на 135,2 милиона лв.

Евентуално завишаване на бюджетите, за каквото настояха от БЛС, би могло да дойде от залегналия 3% буфер, предвиден за болниците, обясни д-р Петров. Попитан дали се стига до орязване на средствата, той отговори: „Намаление зависи спрямо какво – спрямо бюджетите на миналата година няма. Спрямо изпълнението първоначално като се видят, може да прави впечатление, че нещо е намалено – това е така, защото резервът от 3%, който лечебните заведения могат да ползват, не е включен в първоначалните разчети. Той ще се появи след  като те отчетат дейността си“.

Д-р Петров уточни, че първоначалните бюджети се формират по методика, в която се изчислява относителният дял на разходите на конкретната районната каса и няма как да се определят по друг начин. Той коментира конкретно и информацията за орязването на средствата във Варна, като посочи, че има регионални фактори, които са довели до това и те ще бъдат обсъдени на среща с директори на лечебни заведения в областта.

„Проблемът във Варна е, че те имат неусвояване през първото тримесечие от една страна и второ – в болница „Света Марина“ има дейност по петскенер, която първоначално е била включена в бюджетите, а в момента е на централизирано плащане, тоест тя е безлимитна. Сега тя се плаща допълнително, не е в бюджета и е безлимитна. Вероятно това не е съобразено“, разясни той.

Информация за конкретните бюджети по болници ще бъде обсъдена на предстоящото в края на тази седмица заседание на Надзорния съвет на НЗОК. Припомняме, че средствата вече се преразпределят от РЗОК по места, а не от НС на фонда.