И студентите лекарски асистенти поискаха самостоятелна професионално-съсловна организация

Дни, след като Сдружението на фелдшерите изпрати писмо до здравния министър с поредно искане за собствена професионално-съсловна организация, същото направиха и от Българската асоциация на студентите лекарски асистенти (БАСЛА).

Професията лекарски асистент е приемник на професията фелдшер у нас и се очаква след пенсионирането на последния фелдшер в страната работата на тези професионалисти да се поеме тъкмо от лекарските асистенти.

В писмото си от БАСЛ искат нормативно регламентиране на професионалните дейности на лекарските асистенти, което според тях ще бъде гаранция за пълноценна реализация на професионалистите в полза на обществото, както и предоставяне на законодателна възможност за членуване на професионалистите лекарски асистенти съвместно с практикуващите фелдшери в самостоятелна професионално-съсловна организация.

„Аргументираме отправените към Вас искания с предизвикателствата от настоящата действителност, възпрепятстващи професионалната реализация на дипломираните лекарски асистенти от първи випуск“, обръщат се от БАСЛА към здравния министър Кирил Ананиев.

„Обезпокоени сме от обстоятелството, че до настоящия момент не са регламентирани с нормативен акт професионалните дейности, които лекарските асистенти имат право да реализират съобразно квалификацията си. Това не е направено с актуализиране, дори с дописване на професията „Лекарски асистент“ след професия „Фелдшер“, на Наредба №1 на МЗ, регламентираща професионалните дейности, които медицинските сестри, акушерките, асоциираните медицински специалисти и здравни асистенти могат да извършват по назначение или самостоятелно. Обстоятелството е основание за работодателите на различни лечебни заведения да не назначават на работа лекарски асистенти поради невъзможност от изготвяне на длъжностните им характеристики“, посочват от Асоциацията в писмото си до министъра.

От там отбелязват още, че дипломираните им колеги са назначавани на работа безпрепятствено само в центровете за спешна медицинска помощ и техните филиали, на които МЗ е принципал.

„Ситуацията е абсурдна. В условията на дефицит на медицински кадри в здравеопазването лекарските асистенти, като квалифицирани по медицински модел специалисти – модел, различен от този на лекарите, с възможност за реализиране на консултативно-диагностична и терапевтична помощ, не могат да стартират професионалната си реализация. Същевременно обучението ни в Медицинския факултет е с хорариум 4896 часа (с обстойна подготовка по спешна и първична медицинска помощ) и предполага успешната ни реализация в тези структури – с възможността при адекватно законодателство да осигурим първична медицинска помощ на населението в малки и отдалечени от големите градове селища и най-вече там, където няма регламентирани лекарски практики. Моделът е успешно приложим в много страни“, посочват от БАСЛА.

„Не считаме за логично и си позволяваме да декларираме несъгласие с принудителното ни членство като асоциирани специалисти в Българската асоциация на професионалистите по здравни грижи (БАПЗГ) съгласно Закона за професионално-съсловните организации. Ние, студентите лекарски асистенти, се отнасяме с уважение към всяка медицинска професия, но считаме за нелогично професионалните ни интереси да се представляват пред държавните институции от професионалисти от друго съсловие, не познаващо спецификата на нашата професионална дейност. Факт е, че до настоящия момент БАПЗГ не сезира МЗ за необходимостта от нормативно регламентиране на професионалната дейност на лекарските асистенти“, подчертават от там.

Студентите лекарски асистенти се обявяват за ясни принципи и правила, равнопоставеност и идентичност на професията фелдшер/лекарски асистент, за да бъдат професионалистите от съсловието в полза на обществото. „В този смисъл споделяме и подкрепяме безусловно позицията на Сдружението на фелдшерите за самостоятелна професионално-съсловна организация, в която да членуваме съвместно. Подобна организация в България няма да бъде прецедент, защото аналогичните на нас специалисти в Холандия и Канада имат самостоятелни професионално-съсловни организации и постигат успехи в квалификационното развитие на кадрите с последваща удовлетвореност на пациентите в процеса на обслужването им“, допълват те.