Ивайло Петров: България изостава сериозно със създаването на национален координиращ орган в борбата с рака

Институционализирането на национален хъб би създало обща рамка за усилията на държава, наука, бизнес и граждански сектор, категоричен е той

България не разполага с реално работеща национална онкологична база данни и орган, който да координира усилията на институциите, ангажирани в борбата с рака. За това алармира пред БНР Ивайло Петров от УС на Съвместната онкологична национална мрежа (СОНМ). По думите му страната ни е единствената от общо 17 държави в Европейското икономическо пространство, която не разполага с Национален хъб по Европейската инициатива „Мисия срещу рака“ – една доказала се в Европа ефективна, демократична и прозрачна форма на управление и мониториране на държавната онкологичната политика.

Ивайло Петров посочи, че в националния хъб на европейската инициатива "Мисия срещу рака" участват над 100 организации, институции, университетски общности, пациентски организации и общини, подписали меморандум.

"След стартирането изпратихме няколко писма до Министерството на здравеопазването. Получихме уклончив отговор с искане да предоставим допълнителна информация в писмен вид между държавата, научните и клиничните общности, пациентските организации, гражданския сектор и бизнеса“, обясни той и припомни, че писмо с позиция е била изпратена и преди дни.  

В същото време е ясно, че в страната ни е набира скорост една много притеснителна тенденция – увеличаване на смъртността от рак.

Между 2011 и 2021 г. смъртността от онкологични заболявания у нас се е увеличила с 2% при мъжете и с 1% при жените. За същия период в Европейския съюз е намаляла съответно с 16% и 9%, сочат данни на Европейската комисия.

Според Ивайло Петров красноречив пример за липсата на резултат и отсъствието на проследимост са националните програми за скрининг за рак на маточната шийка и рак на дебелото черво, които са били одобрени от правителството през май, а до ден днешен – краят на септември те не са стартирали. Националният раков план, приет през 2023 г. има срок на действие през 2027 г., но какво ще се случи след това засега не е известно.

"Ние нямаме реално функциониращ раков регистър, с който да отчитаме какви са показателите. Това е изключително важен елемент не само за развитието на скрининговите програми, а и за политиките и финансовите стратегии на държавата. Извън лечението и диагностиката има много други процеси, които могат да подобрят здравето на хората и да стимулират икономическото, иновативното и социалното развитие", каза още той.

Ивайло Петров призова да бъде сформирана работна група, която да очертае пътя за създаването на организация в обществена полза – български национален хъб с юридически статут, на който държавата да повери координираща роля в провеждането на онкологичната политика.

Според него институционализирането на хъба би създало обща рамка за сътрудничество между държавата, научните и клиничните общности, пациентските организации, гражданския сектор и бизнеса.

Петров припомни още, че предстои приемането на общата финансова рамка на ЕС за периода 2028 - 2034 г., а по европейските програми за борба с рака са предвидени 8 млрд.евро. Той бе категоричен, че бездействието на страната ни по отношение създаването на национален хъб може да й попречи да получи сериозно финансиране за борба с рака.