Идеята за денонощни държавни аптеки си проправи път сред депутатите от Здравната комисия

Във всеки областен център да се поддържа поне една аптека с денонощен режим на работа, а извън областните центрове в същата област – по една аптека с денонощен режим на работа в един или повече общински центрове на всеки 10 000 души население. Предложението е на „Възраждане“ и заедно с още няколко, свързани с достъпа до аптеки в страната, бе прието на първо четене от депутатите от здравната комисия днес.

В текстовете, заложени в проект за изменение на Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина, се уточнява, че допълнителните средства за нощната дейност на съответната аптека ще бъдат осигурявани от общинския или от държавния бюджет.

Сред другите предложения в закона стои текст, според който във всеки общински център, в който няма денонощна аптека, трябва да се поддържа вендинг-машина за продажба на лекарства.

Законопроектът мина с много забележки, уклончиво приемане и отрицателни становища, но въпреки това депутатите го приеха с 11 гласа „за“ и 5 „въздържал се“, с уговорката, че той на практика ще бъде пренаписан между първо и второ четене.

Уклончиво „против“ и много „против“

Въздържане от подкрепа на текстовете изрази зам.-министърът на здравеопазването проф. Илко Гетов, като основната причина за това по думите му е фактът, че по отношение на денонощните аптеки има заложени критерии в аптечната карта, която ще бъде публикувана в края на ноември, и според ведомството не се налагат допълнителни законови промени. Той посочи още, че аптечната дейност по същество е въпрос на частна инициатива и намесата на държавата на този пазар би могла да се разглежда като нерегламентирана държавна помощ. За сметка на това според него работещо решение би било създаването на публично-частни партньорства, като по думите му вече има такива реализирани примери.

Липсата на необходимост от допълнителни законови промени той аргументира и с факта, че в съответствие с вече направени промени в ЗЗО се работи по методика, която дава възможност за финансиране на дейности по договор с НЗОК в отдалечени и труднодостъпни райони, като в нея са включени и аптеки с денонощен режим на работа.

Позиция срещу законопроекта заеха и депутатите от ПП-ДБ, като някои от тях – доц. Пандов и д-р Симидчиев, също изтъкнаха очакваното влизане в сила на въпросната нова методика.  

Условно „за“, просто „за“ и горещо „за“

Всички останали представители на институции, съсловни организации и депутати обаче, макар и някои – с условности, подкрепиха законопроекта. Положително бе становището на НЗОК, както и на Националното сдружение на общините.

Текстовете, макар и със забележки, получиха подкрепа и от Българския фармацевтичен съюз. Неговият председател маг.-фарм. Димитър Маринов обаче посочи, че липсва финансова обосновка.

Уклончивата си подкрепа дадоха и Георги Гьоков от „БСП за България“, и проф. Андрей Чорбанов от „Има такъв народ“, като първият заяви, че според него решението на проблема е в мобилните аптеки, а вторият – че той може да бъде решен с други нормативни документи.

Не само положително, а и много емоционално пък бе изказването на председателя на БЛС д-р Иван Маджаров. Той посочи, че структурата на здравеопазването включва медицинска помощ, дентална помощ и фармацевтична грижа. „Преди много години с реформата на тази структура денталната помощ и лекарствата бяха изцяло оставени на частни субекти. В частта медицинска дейност законодателят категорично отрази, че независимо каква е собствеността, болниците трябва да поддържат 24-часова дейност, а лечебните заведения за първична извънболнична медицинска помощ трябва денонощно да я осигуряват, защото това е социална дейност. Лекарствата също са социална дейност, но странно защо тя беше оставена само на конкуренцията. Там, където обаче няма конкуренция и няма възможност за печалба, е ролята на държавата да осигури тази социална дейност“, посочи той.

Д-р Маджаров заяви категоричната подкрепа на Лекарския съюз за законопроекта и дори заплаши, че ако не бъде осигурен механизъм за осигуряване на денонощна лекарствена помощ, той ще инициира прекратяването на неотложната медицинска помощ, защото: „Ако няма спешен случай, който да се нуждае от рецепта, защо колегите ми дежурят денонощно? Неотложната помощ има два аспекта – преглед от лекар и получаване на терапия“.

Зад философията на законопроекта застана и проф. Костадин Ангелов. От името на ГЕРБ-СДС той заяви, че той ще бъде подкрепен с идеята да се даде ясен знак, че депутатите ще търсят решението на проблема заедно. „Разбира се, осъзнаваме всички недостатъци, изброени тук, които са в противоречие с действащото към момента законодателство. Можем да създадем работна група, включваща представители на всички парламентарни групи, за да може между първо и второ четене да бъдат изгладени всички противоречия и да бъде намерено работещо решение“, каза той, като конкретизира идеята си с предложение от всяка парламентарна група да участва по един представител, а идната седмица комисията да вземе решение за състава на групата.

Кой ще работи в аптеките?

Въпрос, който не бе засегнат повече по време на дискусията, повдигна председателката на Асоциация на помощник-фармацевтите Лиляна Петрова. „Аптеките по селата и малките населени места изпълняват социални функции, там трябва да работят професионалисти, но на дискусията днес става въпрос основно за финансови ресурси. Никой не каза кога се прояви проблемът с аптеките в малките населени места“, коментира тя, визирайки рестрикциите по отношение на работата на помощник-фармацевти те. „Помислете за професионалния ресурс, който може да поеме тази социална функция. Този проблем без участието на помощник-фармацевтите няма да бъде решен“, заяви още тя.