Из вестниците: Инсулти, болнични, проблеми на Спешна помощ

„Инсулт поваля близо 10 000 българи всяка година. Тревожните данни обяви пред „Телеграф” проф. Иво Петров, национален консултант по инвазивна кардиология”, пише днес изданието.

„Статистиката показва, че смъртността от мозъчен удар у нас е по-висока от тази при инфарктите. Причината не е в липсата на качествено лечение, а в слабата организация по транспортирането на пациентите, което губи ценно време за техния живот и неприлагане на модерните инвазивни методики. „25% от инсултите загиват в рамките на 3-4 часа, ако до тогава пациентът не получи помощ, нещата или са фатални, или са свързани с много тежка инвалидизация”, предупреди кардиологът”, четем във вестника.

„В България се регистрират между 12 000 и 13 000 инсулта на година. Вероятно 15-20% от тях са други неврологични състояния, които се регистрират като такива. „Дори да махнем тези случаи инсултите пак ще са не по-малко от 10 000”, призна проф. Иво Петров. Според нето това не е невероятно, защото българското население е едно от най-бързо застаряващите, което води до по-голямо разпространение на сърдечно съдовите заболявания”, допълва публикацията.

И още: „Не можем да очакваме, че инсултите ще започнат да намаляват, защото младите напускат България и тези, които остават са на по-висока средна възраст. Здравната система може да очаква между 10 000 и 12 000 инсулта на година и трябва да бъде готова да ги поеме”, предупреди той”.

„24 часа” разговаря с д-р Владимир Кръстев, който е един от спешните медици, отзовали се на катастрофата край Своге. „Заварихме една голяма човешка трагедия. Не може да се опише с думи. В първия момент се стягаш, работиш, правиш това, което се изисква от теб, и когато отмине всичко, си даваш сметка колко е трагично. Толкова много жертви, нелепо е, просто е нелепо. Не сме на война, за да има наредени трупове като на фронт. Беше грозна и трагична картина, касапница. Толкова много жертви и пострадали. Нямаше един, когото да отпратим за домашно лечение, всички бяха тежко пострадали. Но в този момент е важен пациентът, да го стабилизираш, да го качиш в линейката и да го закараш до голяма болница, където да получи адекватна реанимация”, разказва той и споделя, че това е първият случай в кариерата му, при който е видял толкова много загинали.

Запитан какво не достига на системата за Спешна помощ, д-р Кръстев казва: „Нужно е ново оборудване, линейки, повече екипи, за да се поемат случаите. При нас системата е нонстоп. Поемаш един адрес, обработваш пациента, след което връщаш адреса веднага по радиостанцията и веднага се дава нов. И това е 12 часа.

Имаме една 30-минутна почивка на обяд, в която да хапнем набързо и наново. Понякога тази почивка е и часове покъсно. Ако сме повече екипи, ако има повече хора, които да дойдат и да работят, ще бъде много добре за цялата Бърза помощ. София стана над 2 млн. души, обслужваме и няколко околни села. Как да се случи с 10-12 екипа?”

Лекарят отбелялзва и много сигнали, които всъщност не са за Спешна помощ, и посочва: „За викане на спешен екип, без значение дали е спешна помощ, полиция или пожарна, за неспешен случай, да се налагат солени глоби, така че човек да не си помисли да го прави втори път. Тогава, дори и с толкова малко екипи, ще можем да обслужваме по-бързо всички спешни състояния, защото няма да ни викат непрекъснато за убоден пръст, температура или бъбречна криза”.

„Монитор” пък се спира на исканията на бизнеса във връзка с болничните. „От бизнеса отчитат, че въпросът с контрола върху взетите болнични се нуждае от засилване и относно съмнения за взет болничен след отпуската като начин за удължаване на почивката. Масовият случай на издавани болнични листове е за три дни, обезщетението за които е за сметка на работодателя. Мярката беше приета преди години като временна мярка, но остана постоянна. Според председателя на БТПП Цветан Симеонов контролът за верността на болничните листове може да се осъществява само от квалифицирани медицински специалисти, с каквито работодателят по правило не разполага”, пише всекидневникът.

„Поради това следва да се отмени правилото, че обезщетението за първите три дни болнични е за сметка на работодателя. Ако това правило остане, следва да се нормира начин на контрол за верността на болничните листове от квалифицирани медицински специалисти с участието на работодателя”, смятат от бизнес организацията”, допълва изданието.