Из вестниците: Предстоящи промени в здравноосигурителния модел

Основна здравна тема в печата днес са плановете за промяна на здравноосигурителния модел на Здравното министерство. „Допълнителна задължителна здравна застраховка заедно с пропорционално заплащане от пациента или цялостна демонополизация на Националната здравноосигурителна каса със запазване на 8-процентната здравна осигуровка. Тези две идеи за нов здравноосигурителен модел е представил здравният министър Кирил Ананиев в понеделник пред съсловните организации на лекари, фармацевти и зъболекари и пред представители на сдруженията на общинските и частните болници във вторник”, пише „24 часа”.

„Според първото предложение НЗОК ще финансира лечение на пациентите до 700 лв., а всичко нагоре ще се поема от застрахователни фондове. За целта специалистите са изчислили да се въведе задължителна месечна здравна застраховка от 12 лева, която също ще се разпределя на социален принцип като 8-процентната вноска.

Въпреки че става въпрос за допълнителна застраховка, сумата може да се приеме като увеличение на здравната вноска. Това обаче не е съвсем така. Разликата била в това, че фондовете са още един контрольор в разходването на средствата. Това обяснил министър Ананиев пред представителите на съсловните организации, обясни шефът на Български лекарски съюз д-р Иван Маджаров пред „24 часа”, четем във вестника.

„В тавана от 700 лева пациентите също ще имат съучастие. НЗОК ще покрива 85% от тази стойност, или около 595 лв., а останалите 15%, или 105 лв., пациентите ще плащат кеш или чрез допълнително доброволно застраховане”, допълва изданието.

„Служители, на които сега държавата поема осигуровките, е предвидено сами да си доплащат тези 12 лв. За пенсионерите и социално слабите се правят разчети да се заделят около 400 млн. лв. от държавния бюджет, който да покрие разходите. Министър Ананиев и заместничката му Жени Начева, която също е участвала в срещите, не са дали отговор кой ще плаша застраховката за децата, научи "24 часа".

Извън застраховката и 15-те процента доплащане пациентите ще трябва да бръкнат в джоба си и за допълнителни услуги като избор на екип, самостоятелна стая в болницата и др. Те обаче ще са освободени от таксата за болничен престой, която се заплаща сега.

Няма да има ограничения в кое застрахователно дружество да се плаща вноската от 12 лв. Изискванията към тях ще са да имат сключен договор с поне 500 000 потребители и да плащат вноска в гаранционен фонд, който да покрие нуждите при евентуален фалит”, информира още публикацията.

„Вторият обсъждан вариант бил пълна демонополизация на здравната каса. „Това означава да няма увеличение на здравната вноска, но пациентите да решават сами на кого да я дадат - дали на касата, или на частен застраховател, т.е. сегашните пари, които НАП събира и ги дава на НЗОК, ще бъдат пращани там, където е избрал пациентът. Застрахователите пък ще бъдат задължени да не отказват на желаещ да се застрахова при тях, без значение от възраст и други особености. Общо взето, ще има още няколко здравни каси”, обясни д-р Маджаров”, пише още всекидневникът.

„Труд” добавя друг щрих към планираните промени: „Онколекарствата да бъдат включени в цената на клиничната пътека. Това е друга промяна, която се обсъжда като част от предстоящите реформи. Представители на болничния сектор обаче са скептични към предложението и смятат, че то не е в ползва на пациентите. Ако медикаментите влязат в цената на пътеката, водещи за предписанието на терапията ще станат финансови, а не медицински показатели и ще се заложи на най-евтината терапия, която не винаги е най-подходяща. Според мениджъри на лечебни заведения решението е точно в другата посока - НЗОК да закупува онколекарства, както закупува например инсулина. Така ще се осигуряват ниски цени и ще може да се договарят отстъпки с фармацевтичните фирми чрез провеждането на тръжни процедури”, четем във вестника.

„Монитор” пък разговаря по темата с председателя на Сдружението на общинските болници д-р Неделчо Тотев. Според него в идеите има позивен момент за общинските болници. „Позитивна е идеята да отпаднат всички медицински стандарти, без които сега болниците не могат да получат регистрация и разрешение за дейност по една или друга лечебна дейност. Не само ние, общинските, но и частните болници го искаме от години. Тези стандарти са количествени и не помагат на работата ни. Нещо повече, често пъти, дори в повечето случаи те пречат”, казва д-р Тотев.

„Стандартите сега буквално ни връзват ръцете и ни карат да оскъпяваме продукта, който произвеждаме - лечението. Например сега ни задължават да поддържаме двойка лекари по една и съща специалност, които не можем да натоварваме максимално с работа, но им се плащат заплати и осигуровки. Пределно ясно е, че една общинска болница няма пациентооборота на една университетска или многопрофилна в голям областен град. Изискват още апаратура, каквато рядко се използва, квадратура на помещения, която е напълно излишна. Така ние сме принудени да ги изпълняваме само и само да можем да работим, но те ни вкарват в ненужни разходи. Освен това ясно е, че в страната има остър дефицит от общи хирурзи, неонатолози, кардиолози, ендокринолози, нефролози, рентгенолози, вътрешни болести. Дори големите болници в големия град трудно могат да намерят такива лекари, какво остава за нас от общинските. Всички тези изисквания откъснаха лечебните заведения от дейността, като ги превърнаха в едни търговски заведения, които само трябва да привлекат пари, за да си покрият нуждите”, коментира още председателят на Сдружението на общинските болници.