Из пресата: Болница завежда дело срещу касата, сменят борда на друга

„Дело за спрени 2 клинични пътеки заведе сливенската МБАЛ "Д-р Иван Селимински" срещу НЗОК. По думите на зам.-директора на държавното здравно заведение д-р Хрисант Христов касата сключвала договори по пътеки 217.2 и 217.3 само с болници, където работели конкретни лекари, което поставяло останалите и техните пациенти в неравностойно положение. Пътеките са за операции при счупване на таза и долните крайници, както и за протезиране на тазобедрена и колянна става“, четем днес в „Монитор“, който допълва: „В повечето случаи това са сериозни травми, на пострадали при катастрофи, в много тежко състояние, което изисква спешна намеса. Д-р Хрисантов е категоричен, че се получава парадокс: ако при тях е постъпил пациент с пострадали два крайника, те трябвало да оперират само единия, а за другия болният трябва да отива в посочена от касата болница“.

„При спешно състояние няма как това да се случи. Лечебните заведения се определят избирателно, което не е редно“, настоява той и вече е сигнализирал за случая Регионалната колегия на Българския лекарски съюз“, пише още изданието.

От „24 часа“ пък научаваме, че сменят борда на бургаската болница. „Д-р Бойко Миразчийски ще е най-вероятният нов изпълнителен директор на държавната УМБАЛ-Бургас. Смяната на ръководството й ще стане в четвъртък на общо събрание на акционерите с промени в борда на директорите. От него със сигурност отпада сегашният шеф Мирослав Обрейков, който дойде от болницата в Малко Търново. Напускат го и д-р Виргиния Цанова, която е зам.-председател на РЗИ, и юристът Момчил Момчилов, който попадна в съвета на директорите от квотата на РБ. Единствено мястото в борда запазва доц. Петко Танев“, информира публикацията.

„Междувременно в болницата назрява недоволство сред медицинските сестри заради орязаните социални придобивки, като всички от операционните отделения са подали молби за напускане. Д-р Обрейков потвърди, че има подадени молби за напускане, но били малко. „20 са сестрите в хирургичния блок и не е коректно да се делят на отделения“, бе лаконичен д-р Мирослав Обрейков“, четем още в ежедневника.

Някои от вестниците се спират на вчерашното гостуване на здравния министър проф. Николай Петров в Нова телевизия. „Да има болници без лимит на дейностите, но над тях трябва да се извършва постоянен контрол. Тази идея лансира здравният министър Николай Петров. По думите му болниците трупат дългове, защото имат определени лимити, които се определят от НЗОК. Заради това трябва да се определи кой е спешен пациент и така да се извършва контрол“, пише „Дума“.

„Относно задълженията на болниците Петров заяви, че изходът от спиралата на задлъжнелите болници минава през намирането на повече приходи и оптимизиране на разходите, без това да повлияе върху качеството на услугата. Здравният министър заяви, че ще се опита да приложи този модел във всички здравни заведения у нас“, допълва публикацията.

„Петров изказа мнение, че здравеопазването в България „никак не е зле“. По думите му в страната има „страхотно развита болнична мрежа с много болници“, има и много нова апаратура, както и „специалисти на световно ниво“, достъп до които имали всички граждани. Според Петров младите лекари от България вече не напускат толкова масово страната - той се позова на статистика на МЗ, според която от 2008 до 2016 г. лекарите, които напускат страната, намаляват с около 50100 души годишно“, четем още в изданието.

„Министърът посочи, че само базовите възнаграждения в сектора възлизат на 700-800 лв. „Но има надбавки. Лекарите си докарват допълнителни приходи от клиничните пътеки и избора на екип, например. Друг е въпросът колко добра е болницата, колко приходи има и дали лекарите заслужават въпросната си заплата“, допълни той. Според Петров в „по-слабите“ болници - тези, които приемат по-малък поток от хора, и тези, които не си вършат работата качествено, заплатите трябва да бъдат и по-ниски. По думите му възнагражденията в сектора могат да тръгнат нагоре с добър мениджмънт на болницата и ако „силно работещите здравни заведения предлагат по-добро заплащане“, завършва материалът.