Из пресата: За бюджета на касата, за компютърен вирус, за реформите в системата

Бюджетът на здравната каса, приет вчера окончателно от парламента, не успява да се пребори за медийно внимание. Единици са вестниците, които се спират на темата, отдавайки предпочитания на бюджета на държавното обществено осигуряване, което разбуни духовете вчера.

„Лечебните заведения и извънболничната помощ ще продължат да работят с финансови лимити, но бюджетът на здравната каса се увеличава с 247 млн. лв. Такова е окончателното решение на народните представители, които вчера приеха на второ четене Закона за бюджет на касата за 2017 г. Въпреки огромните разногласия по темата с лимитите на болниците в крайна сметка през следващата година ще работи досегашната система, според която лечебните заведения ще разполагат с определени средства в рамките, на които ще трябва да работят. Ако те бъдат изразходвани, всяка болница може да поиска още от касата, но дали тя ще им отпусне, зависи от решение на надзорния й съвет“, пише „Телеграф“.

В „Дума“ пък четем: „Заложено е след 1 април 2017 г., когато трябва да влезе в сила новият рамков договор, Надзорният съвет на Здравната каса да може да харчи парите от резерва на институцията за всякакви дейности, а не само за болнична помощ и за лекарства.“

Ежедневникът се спира и на цифрите от приетия бюджет. „Очаква се здравноосигурителните приходи да са 3,4 млрд. Заложено е от неданъчни приходи като глоби, санкции и наказателни лихви за 2017 г. В бюджета да дойдат 15 млн. лв., или с 450 хил. лв. В повече от 2016 г. Здравната вноска остава 8%, а съотношението на заплащане от страна на работодателя и здравноосигуреното лице е 60 към 40.

Депутатите приеха плащанията за първична извънболнична помощ да са 200 млн. лева, а за специализирана – 211,4 млн. лева. Предвиждат се 147 млн. лева за дентална помощ, а 77,5 млн. лева са разписани за изследвания. Почти 799 млн. лева ще отидат за лекарства, а около 1,5 млрд. лева са за болниците“, изрежда публикацията и отбелязва: „И през следващата година Здравната каса няма да финансира нови болници и нови дейности в съществуващи болници. Отпадна предвиденото ограничение 90 на сто от средствата от резерва на Касата да се разпределят за лекарства и болнична помощ, както и идеята лимитите за финансиране на болничната помощ да отпаднат пробно за три месеца.“

„24 часа“ се спира на проблем в онкологията от 2011 г. „Вирус в компютърната система за лъчетерапия щял да убие пациент на Националната онкологична болница през 2011 г., се разбра на Регионалния форум за киберсигурност.

Мъжът бил на масата, когато докторът сложил флашка с данните за лечението. На нея обаче имало "червей", който превзел системата и лекарят нямал контрол над нея. Болният бил на косъм от смъртта, преди да дръпнат шалтера на апаратурата. Отнело 3 дни, за да може лекарите да си върнат контрола над уреда за лъчетерапия, чийто софтуер бил поправен от германци“, разказва вестникът.

„Земя“ пък отделя внимание за пресконференция на пациентска организация от вчера. „Когато министър Петър Москов дойде на власт, той обеща няколко неща, от които нищо не свърши“, казва председателят на УС на Конфедерация "Защита на здравето" Петко Кенанов, цитиран от „Земя“.

„По думите му, ако реформите не са в полза на пациентите, това не са реформи.

Кенанов упрекна здравния министър в оставка, че не произвел никакъв добър ефект за гражданите.

„Все още, над 20 години, откакто имаме демокрация, нямаме закон за пациента“, констатира Кенанов. След като станахме потребителско общество, всички лекари вкупом са търговци и са регистрирани по Търговския закон, то тогава трябва да има и потребители, но няма такива в закон, коментира още Кенанов.

По думите му второто правителство на ГЕРБ приело, че такъв закон е необходим, но не му било сега времето. Кога ще дойде ред на този закон, запита председателят на сдружението“, четем още в „Земя“.