Из пресата: За спрените лекарства, за здравноосигурителния модел, за зъболекарските услуги

Очаквано, изслушването на директора на ИАЛ в парламента вчера е едно от най-отразяваните от вестниците събития. „Директорът на изпълнителната агенция по лекарствата Асена Стоименова беше привикана със скандал в парламента, за да бъде изслушана по историята с 62-те спрени заради съмнителна съставка лекарства за хипертония, но и тя не успя да разсее някои неясноти. Директорът на ИАЛ се яви в Народното събрание с видимо нежелание, и то след като първо се опита да откаже”, пише „Сега”.

„Стоименова припомни официалното съобщение на подопечната й агенция, че 62-та продукта на 14 фирми са спрени като превантивна мярка, след като китайският производител на активното вещество в тях - валсартан, е уведомил европейски производители за съмнителен примес с вероятен канцерогенен ефект. Причината е била промяна в производствения процес през 2012 г. Попитана от Георги Михайлов от БСП това значи ли, че от 6 години хората приемат лекарства с потенциално опасен примес, Стоименова отговори, че не е имало шестгодишна употреба на медикаменти с въпросната съставка, а наличието на примес се обяснява с промени от 2012 г. „Няма категорични данни, че примесът е в лекарствените продукти от 2012 г.”, заяви тя, без да стане ясно имало ли е, или не примес 6 години”, коментира изданието.

„На въпрос на Лъчезар Иванов от ГЕРБ проверила ли е вече ИАЛ дали спрените у нас медикаменти съдържат опасната съставка, Стоименова отвърна, че това не е нужно, тъй като всички лекарства, които се продават на територията на ЕС се проверяват за съответствие за качество от т.нар. Европейски директорат по качеството на лекарствата. И проблемните лекарства са минали успешно през проверка от там, увери Стоименова. Това вероятно трябва да значи, че в тях няма примеси”, отбелязва всекидневникът.

„24 часа” днес ни представя виждането на здравноосигурителния модел на доц. Иван Костов. „За промяна в здравноосигурителния модел у нас аз лично бих подкрепил вариант, в който да има един основен здравноосигурителен пакет и втори стълб с доброволно осигуряване, който да поема всички допълнителни плащания като медицински изделия, консумативи, по-скъпи и иновативни устройства или техника. Този втори стълб на здравеопазване трябва да заработи по-силно, защото сега доброволните фондове се заобикалят”, казва той пред изданието.

Според него лекарите и медицинските лица не трябва да имат досег до пари. Те трябва да получават възнаграждението си от фондове, допълва всекидневникът.

„Създаването на каси, конкурентни на националната здравна каса, по думите му би била радикална промяна в здравноосигурителния модел на този етап и не е ясно как ще се приеме от хората. (...) Основният пакет дейности, който се гарантира сега с 8-процентната здравна вноска на гражданите, не трябва да се променя, смята още той”, четем във вестника.

„Монитор” пък се спира на зъболекарските услуги, които могат да бъдат получени от студенти. „Студенти правят пломби, ченета, чистят зъбен камък и дори извършват хирургични операци на символични цени в трите стоматологични факултета в страната, установи проверка на „Монитор”. Те се намират в Медицинските университети в София, Варна и Пловдив. Поставят се и брекети, също много евтино”, пише изданието.

„На практика се плащат само материалите. Лечението и манипулациите са част от обучението на бъдещите дентални доктори и ортодонти. То се практикува от студенти от трети до шести курс, но само в рамките на учебната година и под наблюдението на преподавателя, който оказва помощ, ако се наложи. Така например поставянето на частична зъбна протеза струва 15 лв. при минимална цена в кабинет 200 лв., цената на цялата е 20 лв., при дипломиран зъболекар тя започва от 300 лв. нагоре”, посочва публикацията.

„Пломбите, които се слагат от студенти, са на цени 8, 12 и 14 лв. в зависимост от големината, като лечението на кариеса или пулпита преди това е безплатно. Ако човек реши да си направи пломба в частен кабинет, дори там да работят по договор със здравната каса, трябва да си доплати поне 50-60 лева, тъй като тя поема само 38.49 от цената на фотополимерната. Такива поставят и студентите”, допълва материалът.

И още: „Металокерамика във факултетите не се слага, тъй като материалът е скъп, на частно излиза около 200 лв. бройката. Коронките металопластика там са най-евтини -10 лв. за брой при редовна цена, която тръгва от 80 лева. Тези от металокерамика струват 70 лв., като в кабинетите най-масовите са между 200 и 300 лева, но има и по-скъпи.

Ортодонтските услуги, направени от бъдещи ортодонти са най-скъпи - около 25 лева за шина. Поставянето на брекетите в зависимост от състоянието на зъбите може да стигне до 250-300 лева, като в някои ортодонтски клиники сумата може да надхвърли 3 бона.

Лечението на деца в стоматологичните факултети е най-евтино. За пломба трябва да се плати 2, масимум 4 лева според големината.”