Из пресата: Износ на лекарства, отказани имунизации, надлимитна дейност

„Износът на лекарства от България се е увеличил три пъти за последните 15 години. Става въпрос за периода 2001 - 2016 г. Това показват данни от анализ на Евростат за търговията с лекарства в Европейския съюз през миналата година”, пише днес „Монитор”, като уточнява: „През 2001-ва експортът на медикаменти от нашата страна е възлизал на 91 млн. евро, докато през 2016-а сумата вече е 266 млн. евро.”

За същия период вносът на лекарствени продукти у нас е нараснал повече от два пъти, информира още изданието. „През 2001-ва фармацевтичният импорт е за 60 млн. евро, а през 2016-а е достигнал 139 млн. евро”, допълва публикацията.

Основните ни търговски партньори при износа са Русия, Сърбия и ОАЕ. При вноса на фармацевтични продукти трите водещи партньора за България са Швейцария (около половината от вноса ни), Китай и Индия - съответно по около 25 на сто от българския лекарствен внос, четем още в ежедневника.

„Телеграф” се спира на седалището на Европейската агенция по лекарствата (ЕМА) и Европейския банков орган. „Необходим е географски баланс в разположението на Европейската агенция по лекарствата и Европейския банков орган, след като бъдат преместени от Лондон заради Брекзит. Такава позиция ще изрази страната ни на заседание на Съвета на ЕС на 22 - 23 юни, на което ще бъде направен преглед на преговорите за Брекзит и ще бъде одобрено решение за правилата и процедурата по преместването”, пише вестникът. „Според критериите на ЕК следващото седалище на двата органа трябва да е една от държавите, в които няма такова – България, Румъния, Хърватия, Кипър, Словакия, а страната ни има мераци за лекарствената агенция”, допълва изданието, като уточнява, че кандидатури се приемат до 31 юли, а до 15 септември ЕК следва да направи оценка доколко кандидатурите отговарят на посочените критерии.

„24 часа” фокусира вниманието ни върху имунизациите. „Драстично се увеличава броят на родителите, които не желаят да имунизират децата си”, оповестява изданието. „От 40 г. съм педиатър, но такова чудо не съм видяла. На тримесечие имаме по над 50 отказа от ваксини, а преди бяха по 20-30 годишно”, коментира главният здравен инспектор в РЗИ-Пловдив д-р Петринка Крачанова, цитирана от ежедневника. „Нейна задача е да убеждава семействата в ползата от имунизациите. По думите й майките обаче са повлияни от форумите и още в родилния дом се противопоставят на бебета им да се сложат задължителните ваксини против туберкулоза и хепатит Б, като така рискуват здравето им”, четем във вестника.

„На всеки 3 месеца джипитата представят отчет в РЗИ за извършените имунизации и списък на отказите. Д-р Крачанова се обажда на майките първо по телефона, а след това ги поканва на разговор. Някои изобщо не желаят среща, други се явяват, но заплашват със съд. Имало е случаи на пробутване на фалшиви бележки в забавачките за извършени имунизации, тъй като без тях хлапетата не могат да бъдат приети. Ако семействата категорично откажат да правят ваксини на децата си, се глобяват от 50 до 100 лв. Повторна санкция може да се наложи след 1 г. и тя е 200 лв. От здравната инспекция признават, че тези наказания не стряскат майките, повечето от които са с добро образование”, разказва публикацията и отбелязва: „Проблеми със семействата от малцинствата няма, тъй като, за да получат надбавки и помощи, трябва да представят документ от джипито за поставените ваксини на децата.”

„Дума” пише за поредната болница с висока надлимитна дейност. „През май в МБАЛ-Шумен са извършени дейности по оказване на болнична медицинска помощ по договори с НЗОК, надхвърлящи определените месечни лимити на стойност 79 681 лв. Отхвърлени за заплащане са 109 клинични пътеки за 71 276 лв., 10 амбулаторни процедури на обща стойност 3600 лв. и 20 клинични процедури на пациенти на обща стойност 4805 лв., съобщават от болницата”, информира материалът. „Лекуваните пациенти са със сърдечносъдови заболявания, болести на дихателната система, неврологични болести, заболявания, предизвикващи остър хирургичен корем, травми, бременност с повишен риск, гинекологични заболявания, обструкция на пикочните пътища, инфекциозни болести, възпалителни ставни заболявания, отравяния и др.”, изрежда вестникът и отбелязва: „За голяма част от пациентите шуменската болница е единственото лечебно заведение в областта с отделение по конкретната специалност с необходимото ниво на компетентност, специалисти и апаратура за лечение на заболяването им. Повечето случаи са спешни състояния или изискващи интензивно лечение, при които се налага незабавен прием в болница. Останалата част са пациенти, записани в листа за планов прием, при които отлагането създава риск от влошаване на състоянието им и нарушава качеството им на живот.”