Из пресата: Преговорите по НРД, промените в ТЕЛК, болниците

Една от темите, засягащи здравния сектор в днешния печат, е тази за хода на преговорите по Националния рамков договор. „24 часа” пише: „Цените на 113 от общо 300 клинични пътеки, по които работи здравната каса, ще бъдат завишени от 1 април 2018 г.

Увеличението е в размер на 150 млн. лв. и обхваща всички специалности. В тях са включени и 17-те пътеки, предимно в педиатрия, пулмология, неврология и акушерство и гинекология, за които Сдружението на общинските болници настоя да се завишат цените и обемите.

За това са се договорили НЗОК и лекарския съюз в новия рамков договор, който трябва да се подпише до 28 февруари, обясни вчера д-р Венцислав Грозев, председател на съсловната организация”.

Изданието допълва още, че са предвидени 3 млн. лв. повече за направления за изследвания и образна диагностика, увеличен е броят на мамографиите и цитонамазките.

„Договорено е още джипитата да получават с 1 лев повече за профилактичен преглед на деца до 2 г. и с 0,50 ст. - от 2 до 7 г.

Решен е проблемът с отчитането на касовите бележки, като това ще става по електронен път, без да се въвежда информация за пациента, увери д-р Грозев”, пише ежедневникът.

И още: „Два спорни текста по новия рамков договор остава да се решат. Те ще се обсъждат на 20 февруари. Единият е при смяната на джипи изборът на нов личен лекар да влиза в сила месец по-късно, тъй като често се получавало дублиране на прегледи и изписване на лекарства. Другото искане на БЛС е да отпадне задължението профилактичният преглед да трае 10 минути. "Понякога са нужни 8, друг път 15 мин. Времевото изискване трябва да има препоръчителен характер", посочи Грозев”.

Вестниците се спират и на приетите вчера в парламента промени, свързани с ТЕЛК и НЕЛК. „В специализираните състави на НЕЛК вече няма да се изисква задължителното участие и на инспектор от Националния осигурителен институт. Това залегна в Закона за здравето с промяна, която депутатите гласуваха на второ четене в парламентарната зала”, оповестява „Монитор”.

„С промяната се дава възможност при съставяне на медицинската експертиза в съставите на ТЕЛК и НЕЛК да бъдат включвани и лекари, които извършват лечебна и диагностична дейност. Например, ако пред комисията кандидатства пациент с гръбначни проблеми експертното си мнение ще може да дава както специалист по образна диагностика, така и ортопед или травматолог.

По този начин се разширява възможността за повече квалифицирани мнения, което е в полза на пациента, коментираха от пациентски те организации”, обяснява публикацията.

„Единственото ограничение е тези лекари да не са лекуващи на кандидата. Това условие е въведено, за да се избегне субективизъм. Ако все пак се случи така, че пациентът, който се явява пред комисията се окаже пациент и на някои медик в нея, той ще си дава отвод, а на негово място ще влиза друг колега, който да решава за конкретния случаи”, допълва всекидневникът.

И още: „Изменение в Закона за здравето вече позволява на лекарите от ТЕЛК и НЕЛК да работят и на друго място. Към момента те нямат право за никаква друга, свързана с медицината дейност, докато са на договор с едната или другата комисия. По тази причина отливът от желаещи да работят в тях е огромен, тъй като заплатите им са ниски, около 600 лева. Дефицитът поставя неколкократно под риск закриването на ТЕЛК-е в няколко областни градове”.

Изданията се спират и на исканията на КНСБ, свързани с болниците. „Да бъде създаден Фонд за подпомагане на обществените лечебни заведения за болнична помощ като част от Националната здравна карта, настояват от Федерацията на синдикатите в здравеопазването (ФСЗ) към КНСБ, което става ясно от позицията на изпълнителния комитет на Синдиката за състоянието на общинските болници. От федерацията ще настояват и за приемане на специфичен Закон за регистрацията и финансирането на лечебните заведения за болнична помощ”, пише „Дума”.

„От ФСЗ припомнят, че задълженията в здравния сектор са над 500 млн. лв., от които само 100 млн. лв. са на общински болници. На практика голяма част от тези 121 лечебни заведения са в технически фалит, а собствениците им - общините, по правило нямат средства, но и не искат да ги закриват, отбелязват медиците в откритото си писмо. От синдиката припомнят, че цените на най-масовите клинични пътеки, по които работят общинските болници, не са актуализирани от 11 години. В същото време те се грижат за здравето на 2 млн. български граждани, като голяма част от тях са с ниски доходи. С тяхното затваряне ще се обезлюдят цели райони и ще се задълбочи демографската криза, пише в позицията на ФСЗ”, допълва материалът.